Във вторник вечер станахме свидетели на суховато и кратко съобщение от Вашингтон. „Мога да потвърдя, че дължимият транш от около 1,5 млрд. евро от Гърция не е получен“, заяви Гери Райс, говорител на Международния валутен фонд малко след 1 часа българско време. По този начин страната е в просрочие и не може да получава повече помощи от Фонда, докато не възстанови сумата.
С това буквално за една нощ се самовзриви почти 70-годишната кредитна система на МВФ, която досега отхвърляше подобна възможност като нещо немислимо. Гърция стана първата развита страна, която не спазва крайния срок на плащане. При това става дума за исторически рекорд на сумата, пише в свой анализ Der Spiegel.
Така изпадналата в криза държава се приземи в най-безславната компания на бедни членки на МВФ, които са в просрочие, като Ирак, Судан, Зимбабве, Хаити, Сомалия, Босна и Афганистан.
Сега МВФ е заплашен да изпадне също в хаос. Подобна деликатна ситуация не бе очаквана и планирана, тя е прецедент. А освен това Гърция дължи на Фонда сега 6,2 млрд. долара до края на 2015 г. и още 26 млрд. долара през следващите десет години. Според изчисленията на американския мозъчен тръст Council of Foreign Relations сумата е повече от четири пъти над общата сума на останалия неизплатен дълг към МВФ – пари, които експертите едва ли могат да си представят, че Атина някога ще върне.
Поне все още има надежда това да се случи някога. Според Фонда в последната минута Атина е помолила за отсрочка по плащането на транша. Директорите ще решават дали да удовлетворят искането в скоро време.
Случилото се е сериозен удар по МВФ, един от тримата публични кредитори на Гърция, която му дължи почти 21 млрд. евро (около 23,7 млрд. долара). Това са 27% от всички раздадени от МВФ кредити на изпаднали в криза страни. Общо кредитите за европейски страни възлизат на две трети от общия обем, ако се прибавят и сумите, отпуснати на Украйна и Португалия. Останалата сума се пада на други страни, сред които и доста бедни.
Ако неплащането на транша е временно, то това ще остане просто един неприятен спомен, който обаче няма да е нов за специалистите на институцията. До 90-те години постоянно се стигаше до забавяния, макар и не до значителни закъснения. Сомалия, Судан и Зимбабве са едни от страните, които са правили забавяния по своите траншове.
Дали ще се стигне само до забава или до сериозно закъснение, не е ясно отсега. С висока сигурност може да се твърди, че в опасност са не само тези 1,7 млрд. долара, но и голяма част от 24 млрд. долара. Евентуално неплащане на такава сума обаче ще е нещо съвсем ново за фонда. Дори и такава загуба институцията може да преглътне, смята Десмънд Лахман от American Enterprise Institute, защото по време на финансовата криза средствата и възможностите за действие на фонда бяха значително завишени.
Но по-сериозен риск крие загубата на доверие. А подобна загуба може да доведе до значителни материални последици, ако в бъдеще политиците откажат да се съгласяват на увеличение на средствата или на структурни реформи, предложени от Фонда.
МВФ подпомага Гърция от пет години и може да бъде принуден да отпише най-високия кредит, който някога е предоставял. В нормалните компании при такъв ужасен сценарий „биха паднали глави“, а водещите мениджъри биха били принудени да си тръгнат. Но дори и политическа организация, като МВФ, ще бъде конфронтирана с тежки въпроси – дали е било разумно да се дава толкова висока сума на една страна и как така структурната програма се е провалила. Акционерите във Фонда ще искат да знаят как специалистите на организацията не са успели да предвидят колапса на гръцката икономика, казва Лахман. Нали точно затова им се плаща?
Експертите предричаха провала от по-дълго време. Още през май 2010 г. бразилският икономист Пауло Ногейра Nogueira Батиста, който представлява единадесет страни от Латинска Америка в Управителния съвет на МВФ, предупреди за първия по това време милиарден заем на Фонда за Гърция: „Рисковете на програмата са огромни". По думите му има опасност да се окаже, че „спасителната програма е зле замислена и в крайна сметка – неустойчива".
„Имам значителни съмнения относно приложимостта на програмата", заяви и управляващият директор на МВФ Рене Вебер също по това време. Така например прогнозите за растеж на Гърция са били твърде "приятелски". Аржентинският му колега Пабло Андрес Перейра е съгласен с мнението му „Много вероятно е Гърция след края на програмата да е дори по-зле, отколкото е сега".
Въпреки всички опасения и предупреждения обаче МВФ даде зелена светлина за кредитния пакет на по онова време на практика фалиралата страна. Тогавашният директор на Фонда Доминик Строс-Кан е наложил волята си над своите най-близки съветници – очевидно и с оглед на кандидатурата си за президент, която искаше да направи. Но и този план не се осъществи – година по-късно Строс-Кан бе подведен под отговорност за изнасилване в Ню Йорк, бе принуден да напусне поста си в МВФ и се отказа от каквато и да е политическа кариера.
Сега неговият наследник – Кристин Лагард, трябва да вади кестените от огъня. Бившият финансов министър на Франция е спорна фигура още при постъпването си на поста през 2011 г. Някои експерти се съмняваха, че тя може да управлява глобалните икономически кризи - прогноза, която сега може да се окаже реалност.
В Гърция МВФ е мразен преди всичко заради настояването си за строги бюджетни ограничения. Спорни обаче са и предназначенията на кредитите на Фонда. Малка част от предоставените от МВФ кредити е била от истинска полза за Гърция – повечето пари са се влели в банките – кредитори. И тук бразилският икономист Батиста отправя силна критика. Той нарича политиката на Фонда по отношение на Гърция „провал“ и настоява за реформа в организацията. Те обаче не могат да се проведат от години – заради съпротивата на САЩ.
Американският президент Барак Обама се намеси в кризата в последните часове. Във вторник той е провел телефонни разговори с британския премиер Дейвид Камерън и френския президент Франсоа Оланд, за да ги насърчи „в последния момент да намерят път към решение“.
Белият Дом винаги е подчертавал, че кризата с Гърция представлява въпрос за националната сигурност и на САЩ. С 18% САЩ са най-големият акционер в МВФ. Така те имат право на вето над всички важни решения.
А днес бюрокрацията на Фонда минава на ново ниво, както повелява дебелата 1000 страници регулаторна книга на организацията. Защото и сегашната забава на плащането не е краят. Сега МВФ ще се опита заедно с гръцкото правителство да намери начини това закъснение да бъде компенсирано. Преструктуриране на дълга, беше обсъждано само при закрити врати, сега изглежда почти необратимо - за ужас на Германия, която ще трябва да отпише част от кредитите си.
Още графики вижте тук! Още по темата за гръцката криза четете тук!
11:01 | 11.09.22 г.