Цесиите в КТБ няма да отпаднат, а ще останат за след края на несъстоятелността на банката. Това каза в предаването „120 минути” по bTV финансовият министър Владислав Горанов.
Цесиите в КТБ
На въпрос за смисъла на последните промени в Закона за банковата несъстоятелност, които бяха внесени в петък, Горанов коментира, че по последни данни направените цесии са за 1,1 милиарда лева. Но изтъкна, че смисълът им е, че дават гаранция да не се нарушава принципът на равнопоставеност на кредиторите и справедливостта при разпределението на неудачите.
В петък депутати от ГЕРБ, РБ и ПФ внесоха промени в Закона за банковата несъстоятелност, които касаят т. нар. прихващания. Ако те бъдат одобрени, прихващания за около 800 млн. лева в КТБ могат да бъдат отменени. Това обаче може да стане след обявяването на банката в несъстоятелност от съда. С измененията се дава право на синдика да не признае извършени прихващания, направени след обявяването на КТБ в неплатежоспособност.
Финансовият министър обясни, че по досега действащия закон се оказвало, че цесиите в Корпоративна търговска банка нарушават именно принципа на равнопоставеност на кредиторите, въпреки че са напълно законна операция. Затова с последните законови промени те се изместват за след края на процедурата по несъстоятелност на банката, каза Горанов.
Той обясни досега действащата схема по следния начин: "Вложител прехвърля депозита си - например от 1 милион лева на друг клиент на банката, който има кредит към нея за същата стойност. Той погасява кредита с прехвърления депозит като плаща на вложителя между 50 и 70 процента от депозита му. Така за единия кредитът излиза по-евтино, а другият получава повече от гарантираните до 100 хиляди евро. Към момента се смята, че са правени опити за спасяването на над 1,1 млрд. лева от негарантираните влогове в КТБ".
Финансистът каза, че след законовите промени цесиите ще се извършват след края на процедурата по несъстоятелност. Така, ако от даден негарантиран депозит са останали например само 30%, прехващането ще може да се направи само по отношение на тях.
Външният дълг
С новия външен дълг от 4,5 милиарда лева, който ще бъде поет до края на годината, общият дълг става около 18 милиарда лева или 27 на сто от БВП.
Той за пореден път повтори, че с 3 милиарда лева от тях до края на годината ще се покрие натрупаният дефицит заради грешно планиране на Бюджет 2014. За КТБ ще бъдат насочени 2 милиарда лева временна ликвидна подкрепа, за да се гарнтира навременното изплащане на гарантираните депозити. Заедно с наличните средствата във Фонда за гарантиране на влоговете от 1,6 милиарда лева, стават общо 3,7 милиарда лева, които Фондът ще изплати, обясни Горанов.
Оставката на Иван Искров
Като спекулация Горанов определи твърдението, че Иван Искров ще бъде изпратен в Черноморската банка за развитие като представител на България. Искров е управител на БНБ и смятаме, че той трябва да напусне по морални причини.
"Ако той смята че може да си довърши мандата, нека го направи, но не е морална позиция", каза министърът.
„Иван Искров може да довърши своя мандат, ако прецени, че това е най-правилното за финансовата система и БНБ”, каза още Горанов. И напомни, че според Договора за функционирането на ЕС централната банка е независима. Горанов обаче даде да се разбере, че управляващите не искат Искров да изкара пълния си мандат.
Горанов уточни, че по време на срещата между Борисов и Искров не са обсъждани каквито и да било казуси, свързани с бъдещето на Иван Искров.
За увеличение на минималната работна заплата от догодина Горанов не потвърди. Той каза, че трябва да се изчака тригодишната бюджетна прогноза, за да се вземе крайно решение.
На въпрос защо правителството реши да има коледните добавки за пенсионерите, Горанов каза, че аргументите на Бойко Борисов са били железни – заради 50 милиона лева, колкото струват на хазната добавките за Коледа, не може да се даде аргумент на предишното управление за критики към сегашното. „Щеше да бъде изключително лошо експлоатирано, че не сме намерили ресурс за добавки за пенсионери”, каза финансистът.
Детските добавки може да запазят размера си догодина, но за тях предстои дебат, каза още министърът, като подчерта, че семейните помощи трябва да стимулират тридетния модел, а не безотговорното родителство.
„Държавата е в тежко състояние, пред свръхдефицит, няма логика да се харчи до безкрай”, категоричен бе Владислав Горанов.
23:32 | 07.09.22 г.