Финансисти и икономисти оценяват противоречиво опита КТБ да бъде оздравена. Според някои икономисти и финансисти проекторешението на временната бюджетна комисия в парламента е положително, но според други този опит няма да доведе до нищо друго, освен до още по-голям отлив на активи от поставената под особен надзор банка. Това става ясно от коментарите на експертите пред БТА.
Петър Ганев: Опасно е да се заложи в закона текст, че БНБ е длъжна да оздравява банка
Дупката в КТБ е по-голяма и от най-песимистичните ни очаквания и защо при това положение се налага банката да бъде спасявана не е ясно, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Предложението за промяна в Закона за кредитните институции, което залегна в приетото от комисията решение, макар да взема повод от ситуацията с КТБ, ако бъде прието, ще се отнася за цялата банкова система, което е опасно, смята Ганев.
Според него е опасно и да се заложи в закона текст, че БНБ едва ли не е задължена да оздравява банка, която има отрицателен капитал. Да не говорим, че БНБ няма ресурс да прави това, а и не й е това работата, коментира икономистът.
"Голямото ми притеснение е, че явно в Народното събрание, въпреки данните от одитния доклад за КТБ, някой иска с публични средства да спасява тази банка", заяви Ганев. Още по-притеснително е, че това се прави не със специално законодателство за КТБ, а с промяна в общото банково законодателство, добави той.
"Ние вече не сме поставени пред избор дали да спасим КТБ и икономиката да тръгне напред, или да закрием банката и икономиката да се срине", отбеляза Петър Ганев. Според икономиста провалът на банката вече е факт, дали ще го приемем и ще изплатим гарантираните депозити с публичен ресурс или ще тръгнем да я спасяваме също с публичен ресурс, то влиянието върху икономическия растеж ще е отрицателно и в двата случая, категоричен е Ганев.
Георги Ангелов: Да промениш един текст в закона не променя факта, че КТБ има загуби по лоши кредити
Самото проекторешение, взето от временната бюджетна комисия, е противоречиво, коментира Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество". В една точка от него се залагат законодателни промени, които да дадат възможно най-бързо достъп на вложителите до гарантираните им депозити в КТБ, а в друга точка от проекторешението се казва, че КТБ ще бъде спасявана, но всъщност тези две неща си противоречат, отчете икономистът.
"Ако бъдат изплатени гарантираните влогове, то това ще означава, че КТБ няма да има вече вложители", каза той и запита как може да се спаси банка, която няма вложители.
Вторият най-важен проблем е, че решението не казва откъде ще дойдат парите за спасяване на КТБ, добави Ангелов.
"Просто да промениш един текст в закона не променя факта, че КТБ има близо 5 млрд. лв. загуби по лоши кредити", заяви той.
"Държавният бюджет е с огромен свръхдефицит и ще е много трудно да се намерят в него пари за КТБ, а така наречените потенциални инвеститори са всъщност акционерите в банката, които, ако имаха пари, можеха да я спасят още през юни", коментира анализаторът.
Според Георги Ангелов проекторешението на комисията не води до нищо, освен до отлив на активи. В момента текат процедури по цесии и прихващания и те още повече ще изпразнят банката, защото вложителите с големи депозити ги продават на кредитори с добри кредити и така в банката не остава нищо, посочи още Ангелов.
Проф. Христина Вучева: Исканията за цесии не накърняват обществения интерес
Решението за отпадането на автоматичността при обявяването на банка с отрицателен капитал във фалит като същевременно на депозантите бъдат изплатени гарантираните влогове, ще даде възможност да бъде направен опит КТБ да бъде спасена.
Това обаче трябва да бъде направено достатъчно компетентно в рамките на процеса на специален надзор в банката, коментира финансистът проф. Христина Вучева.
В КТБ вече са постъпили искания за цесии и прихващания за стойност между 500 и 600 млн. лв., стана ясно вчера по време на заседанието на комисията. Според проф. Вучева опасенията, че подобни сделки могат да накърнят обществения интерес са неоснователни. "Обикновено вложители, които имат по-големи от гарантираните по закон депозити в КТБ, търсят възможност да ги продадат на лица, които пък имат пък имат кредити в КТБ и по този начин да намалят загубата си", поясни Вучева.
Емил Хърсев: Ще се отложи фалитът на КТБ, но вложителите с гарантирани депозити ще имат достъп до тях
Решението на временната бюджетна комисия не означава удължаване на срока на специалния надзор в КТБ. Променя се единствено задължението БНБ да отнема лиценза на банка с отрицателен търговски капитал, посочи финансистът Емил Хърсев.
По този начин ще се отложи обявяването на КТБ във фалит, но вложителите с гарантирани депозити до 100 хил. евро ще имат достъп до тях. С приетото вчера от депутатите проекторешение се предвижда вложителите с гарантирани депозити да могат да разполагат с тях в сроковете, съгласно духа на европейската директива.
21:28 | 12.09.22 г.