С актуализацията на бюджета за тази година, която служебният кабинет предлага, се залагат възможности за ликвидна подкрепа в банковата система, тъй като ефектите за икономиката биха били доста по-неблагоприятни, отколкото ако това не бъде направено. Това заяви в интервю за БНР в предаването "Неделя 150" финансовият министър Румен Порожанов.
Вчера МФ предложи поемане на нов държавен дълг, в който е включена възможност за предоставяне на ликвидна подкрепа в рамките на одобрената държавна помощ от ЕК в размер до 2,9 млрд. лв.
Според Румен Порожанов това е единствената алтернатива в момента за покриването на дефицита, който евентуално ще се очертае в банковата сфера. Той посочи, че появата на подобни ликвидни проблеми е нещо ново и за първи път се появява тази година, което се явява и една от основните тежести на публичните финанси.
"С актуализацията на бюджета залагаме допълнително около 2,8 милиарда лева за евентуално ново финансиране в банковата система", каза министърът.
Така с актуализацията на бюджета се залагат общо около 5,7 млрд. лв. "за евентуално ново финансиране" в банковата сфера. Порожанов поясни, че има варианти за тяхното използване в зависимост от това дали ще бъде отнет лицензът на банката или тя ще бъде оздравена.
Задължително ще има префинансиране на ликвидна подкрепа, която е дадена в момента за конкретна банка, обясни финансовият министър. Става въпрос за частично префинансиране, уточни той.
Ако в случая с КТБ се стигне до отнемане на лиценза и изплащане на вложителите през Фонда за гарантиране на влоговете, който има ликвиден недостиг от 1,6 милиарда лева, залагаме опция за държавна гаранция за ползване облигационен заем от гаранционния фонд, обясни министърът.
"Заложили сме до 2 милиарда лева общо, така че Фондът да пласира емисии облигации на вътрешния пазар, гарантирани от държавата. Това би бил най-добрият вариант за нас", коментира Порожанов. Той допълни, че МФ е в непрекъснати разговори с ФГВ.
От Фонда обаче изразяват опасения, че може да не успеят да пласират цялата емисия, която би покрила недостига и затова в проекта за актуализация е предвидена възможността и да се отпусне заем от държавата до 700 млн. лв.
На въпрос трябва ли да се спасява КТБ с държавни средства Порожанов коментира, че в служебното правителство са на мнение, че оставянето на Фонда за гарантиране на влоговете със заем, а не с ликвидни средства, би породило по-скоро напрежение и недоверие.
Във връзка със започналата от ЕК наказателна процедура срещу България за това, че не е въвела адекватно в законодателството си директивата за изплащане на депозити Порожанов коментира, че вече се работи по исканите от Еврокомисията промени за банките.
"Трябва да променим нашия закон, така че да отговори на изискванията. Работи се и промяната ще се внесе още в началото на работата на следващото Народно събрание", каза министърът.
До края на октомври трябва да има решение за съдбата на КТБ, каза още финансистът. "При решение за оздравяване на банката, трябва да се види дали ще бъде предоставен жизнеспособен план от акционерите. Затова се залагат тези буфери за ликвидна подкрепа за банковата система, но като опция, а не задължително условие", каза Румен Порожанов.
Румен Порожанов коментира, че кабинетът ще се съобрази с поисканата от бизнеса и синдикатите отсрочка и най-вероятно обсъждането на проектоактуализацията на бюджета в тристранката ще се отложи от понеделник за сряда. Министърът коментира, че бележката на организациите на работодатели и синдикати е резонна.
В петък национално представените работодателски и синдикални организации възразиха срещу неспазването от страна на Секретариата на НСТС на нормативно утвърдените срокове за предоставяне на членовете на съвета на документите, включени за дискусия в дневния ред на съвета. Те поискаха поне 48 часа преди заседанието на тристранката, за да имат време за вътрешни консултации с членовете си.
Относно спрените плащания по двете оперативни програми – "Околна среда" и две оси от "Регионално развитие", министърът коментира, че се работи по екшън план за възстановяване на плащанията. По програма „Околна среда” се очаква отварянето на програмата да се случи в края на октомври.
Два са проблемите във финансирането на здравеопазването – недофинансирането през Националната здравноосигурителна каса и през Министерството на здравеопазването, каза още Порожанов по темата за дефицита в здравната система. Той коментира, че след втората актуализация на бюджета на Здравната каса от 100 милиона лева би следвало недостигът до края на годината да бъде покрит. По негово мнение принципно следващата власт трябва да съсредоточи усилията си към по-голяма ефективност при разходването на средствата в здравния фонд.
Недостигът при социалните плащания е около 40 милиона лева, каза още финансистът. Към тях следва да се добавят и компенсациите заради увеличението на цената на тока от 1 октомври. Това са още между 7 и 8 милиона лева до края на годината, изчисли той. И допълни, че е наложително в социалната сфера още от догодина да се стартират някои от най-важните реформи.