Около 490 млн. лева се очаква да бъде дефицитът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през тази година, прогнозира в предаването “Седмицата” на Дарик радио директорът на институцията д-р Румяна Тодорова.
Част от “дупката” в бюджета за здраве може да се покрие с оперативния резерв на Касата и с парите от преизпълнение на приходите от здравни вноски, посочи Тодорова. Това ще “смекчи” дефицита до около 330 млн. лева, който обаче трябва да бъде покрит от държавата.
“Касата има всички основания да поиска актуализация”, каза Тодорова, като допълни, че при стегната работа на парламента има възможност това да се осъществи. Все още обаче институцията чака отговорът на Министерския съвет дали има пари за актуализация на бюджета за здраве, уточни тя.
Румяна Тодорова обясни, че за раздуването на дефицита на Здравната каса допринасят основно преразходът за болнична помощ и за лекарства. Отделно напрежение внасят и редица противоречия в законодателството, както и невъзможността на Касата да участва в подготовката на списъка с лекарствата за реимбурсиране.
Тя предупреди, че ако не се актуализира бюджетът, Касата ще влезе с много сериозен дефицит в следващата година. Ако не се направят и необходимите законодателни промени, следващият управител на Касата и следващият Надзорен съвет ще изпаднат в още по-неприятна ситуация.
Разходите за болниците и за лекарства растат
За проблемите с финансирането на болниците и за лекарства се знаеше още при приемането на бюджета на Касата през 2014 г., посочи Тодорова.
В момента има 376 лечебни заведения в цялата страна, групирани основно в няколко града – София, Пловдив, Сливен, Пазарджик. В същото време има райони в страната, където има по едно лечебно заведение и то едва диша, посочи тя.
Румяна Тодорова призна за проблем в извънболничната помощ, заради което се стига до свръххоспитализации. Отделно приемът в болниците е раздут заради стремежът на ръководствата им да си осигурят финансиране.
Отделно към Касата през последните години бяха прехвърлени редица дейности и лекарства, които преди плащаше Министерството на здравеопазването, припомни тя – интензивни грижи, хемодиализа, лекарства за редки заболявания, голяма част от лекарствата за онкоболните и други дейности.
“Никой не изчисли риска от това прехвърляне, как ще се отрази на достъпа на пациентите”, коментира тя и допълни, че Здравната каса няма представител в Съвета по цените и реимбурсирането, за да се чуе гласът на институцията.
Тодорова посочи, че през 2012 г. Касата е заплащала 1 382 лекарствени продукта, през 2013 г. те са вече 1 6 73, а през 2014 г. – 1 997. За редки заболявания през 2011 г., когато преминават от Министерството на здравеопазването към Касата, за периода март – декември са платени 27 млн. лева. През 2012 г. се увеличават до 43 млн, през 2013 – до 59 млн., а т. г. се очаква да достигнат 74 млн. лева, каза Тодорова, като допълни, че при онкологията картината е подобна.