Що се отнася до приходите в хазната, той посочи, че “стратегията на фискалната политика по отношение изпълнението на приходите е за постоянно ускоряване и това може да се види в данните”. Според него данъчните приходи, които се събират от Националната агенция за приходите (НАП) са се увеличили с 0,7% през първите четири месеца на годината, но за периода до края на май предварителните оценки сочат, че ръстът се ускорява до 5,5%.
Тенденцията е и за ускоряване ръста на постъпленията от ДДС, обясни Чобанов. Приходите от ДДС се изчисляват на нетна основа, т. е. от това, което влиза в хазната, се изключва възстановеното ДДС на бизнеса. “Ако миналата година стартирахме с нива на невъзстановен данъчен кредит 320-350 млн. лева, тази година в края на април той е по-малко със 140-160 млн. лева”, посочи Чобанов, като обясни, че темповете на възстановяване на ДДС са една от причините за по-ниските постъпления по това перо от бюджета.
Той цитира предварителни данни на НАП, според които през май е внесено ДДС в размер на 395 млн. лева и разликата между внесеното и възстановеното ДДС се е стопила значително.
Чобанов допълни, че има “обективни причини” за намалението на постъпленията от ДДС, събирано от Митниците – спадът на вноса, както и неблагоприятното развитие при курса на долара и цената на петрола в сравнение с миналата година. Той подчерта обаче, че намалението на вноса, а оттам и на ДДС, събирано от митниците, има връзка и с плановия ремонт в нефтохимичния комбинат. По думите му ефектът от това е еднократен и през следващите месеци изоставането ще бъде наваксано. Отделно фискалният контрол е заловил над 100 ТИР-а с фиктивен износ, което означава, че това ДДС няма да бъде възстановено. Оттам вероятно идва и намалението на износа, отчетено от статистиката, обясни той.
Дефлацията – основен риск пред приходите
Петър Чобанов очерта дефлацията като основен фискален риск и призна, че властта не е очаквала понижение на потребителските цени в такъв мащаб. Той обаче подчерта, че това е общоевропейски проблем.
“Европейската централна банка (ЕЦБ) намали лихвите и въведе отрицателни лихви по банковите депозити, за да обезкуражи банките да държат пари при нея, а вместо това тези пари да се влеят в икономиката и еврото да отслабне, а оттам да се покачи леко инфлацията”, поясни той.
Чобанов призна, че и административното намаление на цените на тока, както и други административни цени, подсилват дефлацията, тъй като влизат в ценовата кошница.
преди 10 години Всички макропоказатели са с пъти по-добри от онези през 2012 г. В "анализа" на S&P няма нито едно качествено позоваване на количествени критерии, които да доведат до извода, че рейтингът трябва да бъде понижен. Онова за политическата нестабилност е за политикани като теб.Това, че от шайката на ГЕРБ ще умрете от кеф евентуално да платите по-висока лихва, повече време е друга тема. Не ме вкарвай в собствения си мазохизъм. ППМисля, меракът ви няма да се случи и нужната ни емисия ще е на съвсем прилични равнища, но това няма да е поради такива като теб. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да си повторя въпроса към теб, защото го пропусна: каква очакваш да е доходността по предстоящата емисия? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Защото трудно се идентифицират конкретните заемодатели. :) Които имат интерес от разклащане на системата.Хич не е случайно, че ЕС въвежда нов регламент за рейтинговите агенции и започва работа по създаване на собствена такава. Не случайно в разгара на дълговата криза бе създаден Европейски орган за ценни книжа и пари, като надзорен орган на агенциите, действащи на територията на ЕС.http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2013:146:0001:0033:BG:PDF отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ех тези лоши хора от S&P, защо не се консултират с Позитано 20 и НСИ за перспективите пред българската икономика, чудя се?? Чобанов може и да залъже електората на столетницата, че икономиката се активизирала и имало много нови работни места, но не и кредитните агенции. Ръст на заетостта вероятно наистина има, но по други причини: намаляване на роботоспособните хора и трудова имиграция в рамките на ЕС. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години защо да са неясни интересите?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Първо, не означава че автоматично се вдига рисковия компонент. Когато S&P промениха перспективата от стабилна на негативна CDS спадна от 129 на 120 базови пункта.От момента в който великите "анализатори" от S&P свалиха рейтинга на САЩ пазарът ги приема с едно на ум. Жалкото е, че рейтинговите агенции започнаха да обслужват съвсем неясни интереси, а съмненията че играят неморално се засилват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Гледам капацитетите пак се събрали, но няма едно число из мненията им.Чобанов е прав. Засега политическата нестабилност няма някакво сериозно отражение върху икономиката.Няма отражение и върху цената, на която се финансира правителството. Ръстът на БВП е по-висок от предполагаемия, безработицата започна да спада, а единственото видимо отражение е на борсата, но там очевидно не харесват идеята да бъде върнат на власт ББ и пишещата тук компания от знаещи. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Подобно твърдение от устата на който и да е икономически министър заслужава Нобелова награда за лъжа и лицемерие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да се смее ли човек да плаче ли!? :)))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Като основание за намаляване на рейтинга са посочени политическата обстановка в страната, която оказва влияние върху хода на необходимите реформи за справяне с институционалните и икономическите проблеми."Обаче...Чобанов каза : " Политическата нестабилност няма икономическо отражение" Ха сега де!??? :)))))).. отговор Сигнализирай за неуместен коментар