Р. Янкова: До 2020 г. младежката безработица трябва да намалее до 7%

ЕС осигурява 6 млрд. евро, които ще бъдат използвани за стимулиране на младежката заетост в новия програмен период (2014-2020 г.). България ще може да се възползва от тези средства чрез финансиране със 100 милиона евро по европейската инициатива „Гаранция за младежта”.

Средствата ще бъдат инвестирани в обучение и заетост на безработни младежи през следващите две години. С последния вариант на Националния план за изпълнение на европейската инициатива „Гаранция за младежта“, изпратен до ЕК, България предлага ясна визия как да бъдат усвоени отпуснатите средства за младежка заетост и обучение през 2014 година.

На този етап „Гаранция за младежта“ е най-сериозният източник на средства, на който се разчита да намали безработицата сред младежите у нас.

Как ще бъдат усвоени тези пари, така че и младежите, и работодателите да усетят стимулиращия ефект, как двете страни могат да кандидатстват по програмите и мерките и каква е крайната цел, която страната ни трябва да постигне до 2020 година? Разговаряме с Росица Янкова, зам.-министър на труда и социалната политика.

- Заместник-министър Янкова, какво включва пакетът от услуги, който предлага „младежката гаранция“?

Пакетът от услуги се прилага в рамките на бюрата по труда - на всеки младеж до 24-годишна възраст, регистриран в бюрото по труда, ще бъде изготвен индивидуален план за действие с оценка на неговите знания и умения. На тази база ще се предоставят и съответните услуги. Тоест, ако младежът е изключително пригоден за заетост - има специалност, комуникативен е, с много добри ключови компетенции, веднага може да бъде насочен към свободно работно място на първичния пазар на труда и директно да бъде препоръчан на работодател, който да го наеме.

Ако лицето има добра квалификация, но пък не може да си напише автобиографията и не знае как да се държи на интервю за работа, тогава посредникът ще го включи в група за мотивационно обучение или в индивидуална работа, за да усвои съответните умения. Ако пък кандидатът е със средно общо образование и няма друга квалификация, но пък има професия, която не се търси в момента на пазара на труда, той може да бъде пренасочен към курсове за допълнителна квалификация.

Ако бъде преценено, че кандидатът има потенциал, може да бъде насърчен да кандидатства за висше образование. В друг случай - хора, които имат придобита квалификация, но като цяло изпитват несигурност за прилагането й, може да бъдат включени в субсидирана заетост, така че да затвърдят уменията, които вече са придобили. Други пък могат да бъдат насочени към стажантски програми, обявени от работодатели.

Успоредно с този пакет услуги, насочени към младежите, се подготвя и големия пакет, към който ще бъде разпределен по-голямата част от ресурса по новата оперативна програма за човешките ресурси. Предвиждаме да сключим договори и да работим с частни фирми, които са лицензирани като предоставящи услуги по професионално ориентиране.

Важен момент в младежката гаранция е, че за първи път ще работим усилено за групата на обезкуражените младежи – тези, които не са заети нито в образование, нито в заетост. За тях ще се работи съвместно с Министерството на образованието и Министерството на младежта и спорта. Те ще предоставят данни за броя на преждевременно напусналите системата на образованието и след като бъдат идентифицирани, ще бъдат предоставени на Министерството на младежта и спорта, което чрез младежките информационно консултативни центрове ще издирват младежите и ще ги мотивират да се върнат в училище или да се запишат в бюрата по труда, за да получат някакъв вид услуга.

- Как се финансира „гаранцията за младежта“?

Националният план за „гаранцията“ се финансира от три различни източника. Първият е националният бюджет на всяка държава членка, като парите за България се определят по Националния план за действие по заетостта всяка година - там има предвидени средства за стартиране на гаранцията за около 4000 младежи, които да бъдат включени по различни мерки и програми. Това е приблизително една трета от бюджета за всички безработни.

Вторият източник на финансиране е ОП „Развитие на човешките ресурси“ чрез Европейския социален фонд, който предоставя средства в размер на 55 милиона евро за целия период на гаранцията. Третият са различни други източници на ЕК, които също предоставят бюджет от 55 милиона евро. Тоест общо за цялата „младежка гаранция“ от страна на европейското финансиране имаме около 110 милиона евро. А от националното финансиране за тази година – около 20 милиона евро, останалите средства се определят ежегодно.

За тази година Националният план предвижда общото финансиране да е в размер на 90 милиона лева, от които 24 милиона лева са национално финансиране, като тук влиза и приносът на България към европейските фондове. С този бюджет трябва да обслужим близо 129 хиляди младежи само през 2014 година.

За целия период на „младежката гаранция“ до 2020 година общият брой на младежите, които ще преминат през различни мерки, е 804 хиляди младежи, като бюджетът за това е 329 милиона лева национално и европейско финансиране.