ЕС осигурява 6 млрд. евро, които ще бъдат използвани за стимулиране на младежката заетост в новия програмен период (2014-2020 г.). България ще може да се възползва от тези средства чрез финансиране със 100 милиона евро по европейската инициатива „Гаранция за младежта”.
Средствата ще бъдат инвестирани в обучение и заетост на безработни младежи през следващите две години. С последния вариант на Националния план за изпълнение на европейската инициатива „Гаранция за младежта“, изпратен до ЕК, България предлага ясна визия как да бъдат усвоени отпуснатите средства за младежка заетост и обучение през 2014 година.
На този етап „Гаранция за младежта“ е най-сериозният източник на средства, на който се разчита да намали безработицата сред младежите у нас.
Как ще бъдат усвоени тези пари, така че и младежите, и работодателите да усетят стимулиращия ефект, как двете страни могат да кандидатстват по програмите и мерките и каква е крайната цел, която страната ни трябва да постигне до 2020 година? Разговаряме с Росица Янкова, зам.-министър на труда и социалната политика.
- Заместник-министър Янкова, какво включва пакетът от услуги, който предлага „младежката гаранция“?
Пакетът от услуги се прилага в рамките на бюрата по труда - на всеки младеж до 24-годишна възраст, регистриран в бюрото по труда, ще бъде изготвен индивидуален план за действие с оценка на неговите знания и умения. На тази база ще се предоставят и съответните услуги. Тоест, ако младежът е изключително пригоден за заетост - има специалност, комуникативен е, с много добри ключови компетенции, веднага може да бъде насочен към свободно работно място на първичния пазар на труда и директно да бъде препоръчан на работодател, който да го наеме.
Ако лицето има добра квалификация, но пък не може да си напише автобиографията и не знае как да се държи на интервю за работа, тогава посредникът ще го включи в група за мотивационно обучение или в индивидуална работа, за да усвои съответните умения. Ако пък кандидатът е със средно общо образование и няма друга квалификация, но пък има професия, която не се търси в момента на пазара на труда, той може да бъде пренасочен към курсове за допълнителна квалификация.
Ако бъде преценено, че кандидатът има потенциал, може да бъде насърчен да кандидатства за висше образование. В друг случай - хора, които имат придобита квалификация, но като цяло изпитват несигурност за прилагането й, може да бъдат включени в субсидирана заетост, така че да затвърдят уменията, които вече са придобили. Други пък могат да бъдат насочени към стажантски програми, обявени от работодатели.
Успоредно с този пакет услуги, насочени към младежите, се подготвя и големия пакет, към който ще бъде разпределен по-голямата част от ресурса по новата оперативна програма за човешките ресурси. Предвиждаме да сключим договори и да работим с частни фирми, които са лицензирани като предоставящи услуги по професионално ориентиране.
Важен момент в младежката гаранция е, че за първи път ще работим усилено за групата на обезкуражените младежи – тези, които не са заети нито в образование, нито в заетост. За тях ще се работи съвместно с Министерството на образованието и Министерството на младежта и спорта. Те ще предоставят данни за броя на преждевременно напусналите системата на образованието и след като бъдат идентифицирани, ще бъдат предоставени на Министерството на младежта и спорта, което чрез младежките информационно консултативни центрове ще издирват младежите и ще ги мотивират да се върнат в училище или да се запишат в бюрата по труда, за да получат някакъв вид услуга.
- Как се финансира „гаранцията за младежта“?
Националният план за „гаранцията“ се финансира от три различни източника. Първият е националният бюджет на всяка държава членка, като парите за България се определят по Националния план за действие по заетостта всяка година - там има предвидени средства за стартиране на гаранцията за около 4000 младежи, които да бъдат включени по различни мерки и програми. Това е приблизително една трета от бюджета за всички безработни.
Вторият източник на финансиране е ОП „Развитие на човешките ресурси“ чрез Европейския социален фонд, който предоставя средства в размер на 55 милиона евро за целия период на гаранцията. Третият са различни други източници на ЕК, които също предоставят бюджет от 55 милиона евро. Тоест общо за цялата „младежка гаранция“ от страна на европейското финансиране имаме около 110 милиона евро. А от националното финансиране за тази година – около 20 милиона евро, останалите средства се определят ежегодно.
За тази година Националният план предвижда общото финансиране да е в размер на 90 милиона лева, от които 24 милиона лева са национално финансиране, като тук влиза и приносът на България към европейските фондове. С този бюджет трябва да обслужим близо 129 хиляди младежи само през 2014 година.
За целия период на „младежката гаранция“ до 2020 година общият брой на младежите, които ще преминат през различни мерки, е 804 хиляди младежи, като бюджетът за това е 329 милиона лева национално и европейско финансиране.
преди 10 години Предлагам на зам.министърката и агенцията да говорим сериозно, а не нереални приказки за суреп наивници. При сегашни 27% за 5 години да намалее до 7%????!!! При нестабилна международна среда, при намалени средства по линия на европейските фондове, при замрял бизнес, при липса на умения да създаваме работни места, освен онези активните програми, които поумат по 30 човека общо в страната за цели 3 месеца и субсидирани от държавата. Е, няма да стане, но дай, боже да намалее поне до 20%. Зная параметрите в стратегия Европа 2020 за България. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ей хора....избори идват....пари трябват....спонсорите ги няма никакви... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години И съвсем синхронизирано с това - Русия настъпва с инвестиции у нас, Сърбия, Румъния, Гърция и Италия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да не са луди да ги инвестират в материална база в образованието бе човек... Как се краде чин или дъска ?:-) Виж много по-лесно е да напишеш 15000 часа преквалификация на хора с никакво образование. Кой според теб от тези хора ще се оплаче ? Че те май даже им плащат да ходят на обучение :P 7% ahahahhahahaaahgah отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Защото 1 винт за дърво да ми трябва ще го взема от китай. Тука няма кой да произведе една бурма! Ама всички сме програмисти. Жал ми е, защото повечето хора си мислят, че всичко идва от виртуалния свят - е да ви светна - парите не идват от виртуалния свят. За да съществува тази виртуалност, някой трябва да работи и на този свят. България е жив пример как всички живеят във виртуализацията. И съответно ядат виртуален хляб. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Аз си поддържам машините сам (давам го като пример) Защо? Защото за една част - чопче трябва да завъртя цялата врътка от дистрибутор в моя град -> национален представител->производител на майната си-> сервиз ... и всичко това наобратно докато стигне при мен. Та аз отивам на 2 км от мене има стругар, който има 4 машини в гаража си и си правя 2 броя за по сигурно за 20 лева (човека ми искаше 15 даже). Някой промит ще каже: "ми качество?" Ми ползвам човека от 5 години, частите които ми прави държат много време и са точно направи, не ги набивам с ***. Колко пари и време щеше да ми отнеме да си взема оригинално чопче? И то произведено в китай най-вероятно. Та за какво говоря: човека е на 50+ години. До няколко години той и такива като него ще спрат да работят поради старост. Да сте чували някои да иска да стане железар или стругар? Не. Всичкото учи за да работи на компютър. Що? Щото всичко се произвежда някъде нали? Ми затова няма да има работни места. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Как може постоянно разни недоразумения да ми сипят глупости от висши постове. Тя женицата не е виновна, че е глупава, ние сме си виновни."Ако лицето има добра квалификация, но пък не може да си напише автобиографията и не знае как да се държи на интервю за работа..."Той въпроса е, че лицето не може въобще да пише, често и да говори български, те ще ми правят програми. Първо ги вържете в училище до пети клас поне, после трошете пари за глупости. Що ли ми напомня за едно десетилетие на включване дето изтече наскоро? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Мисля че най-добри и дългосрочни резултати биха постигнали с тия пари, ако ги насочат към образование и материална база в образованието. Нямам предвид само високите технологии, а дори в училищата по туризъм, готварство и селско стопанство няма подходящи условия за обучение на кадри по съвременните изисквания на работодателите в тези браншове. Каквото и да приказват политиците, новите технологии и тези отрасли са бъдещето. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Мисля че най-добри и дългосрочни резултати биха постигнали с тия пари, ако ги насочат към образование и материална база в образованието. Нямам предвид само високите технологии, а дори в училищата по туризъм, готварство и селско стопанство няма подходящи условия за обучение на кадри по съвременните изисквания на работодателите в тези браншове. Каквото и да приказват политиците, новите технологии и тези отрасли са бъдещето. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години То няма работа. Така, че 1 милион да преминат не знам какви си програми.. пак няма да си намерят повечето работа. Просто програмите ще са поредните пари хвърлени на вятъра. Щото трябват работни места.. иначе най-много голяма част просто да отиде в чужбина.Защо няма работа? Това е важният въпрос на който всички управляващи не искат да отговорят. http://mickideas.blogspot.com/2013/05/blog-post.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар