След като в задочен спор лидерът на партия „Атака“ Волен Сидеров обвини синдикатите, че не са успели да извоюват увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) у нас и се е наложило партия да се заеме с въпроса, от КНСБ дадоха аргументи защо минималното възнаграждение за България не може да се изравни със средноевропейското.
Припомняме, че „Атака“ внесе проект за изменение на Кодекса на труда в Комисията по трудовото законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество, който беше отхвърлен. В него беше посочено, че минималната заплата у нас трябва да е 700 евро. В мотивите към законопроекта се отстоява идеята, че промяната ще стимулира повишаването на производителността на труда и ще направи българския пазар на труда конкурентен на европейския. Според вносителите повишаването на покупателната способност на населението ще стимулира вътрешния оборот и потреблението на стоки и услуги.
Икономическото състояние в страната не позволява повишаването на минималната работна заплата, а оттам и на останалите трудови възнаграждения до средните нива за страните от Европейския съюз, се казва в становището на КНСБ.
Предложението минималната заплата у нас да не бъде по-ниска от средната МРЗ за държавите от ЕС е икономически необосновано, допълва синдикатът. Такава стъпка не може да бъде направена от никоя държава, още по-малко от частния сектор в България, пише в становището.
Синдикатът подкрепя тезата си, цитирайки данни от свое изследване от миналата година за 21 страни членки със законово определяна МРЗ. Установено е, че тя варира от 157,50 евро в Румъния до 1874,19 евро в Люксембург. Средно непретегленият размер за тези 21 страни е 735,60 евро. При предлаганата промяна това означава, че МРЗ за България през 2013 г. е трябвало да бъде 1438,71 лв., а не 310 лв., тоест 4,6 пъти по-ниска, се казва в позицията на КНСБ.
За КНСБ е логично да се отчита брутният вътрешен продукт на глава от населението.
Ако съпоставяме позицията си по МРЗ с тази по производителност на труда спрямо средноевропейските равнища, то МРЗ през 2012 г. би следвало да бъде 559 лв., а не 283,33 лв., изчисляват от КНСБ. Такъв ръст обаче е невъзможен като еднократна стъпка и следва да се постигне в рамките на 4-5-годишен период на изпреварващо покачване на МРЗ, което по-лесно може да бъде понесено от икономиката на страната особено при благоприятна конюнктура, допълват от синдиката.
Изследването на КНСБ „Синдикален барометър-2014” също е показало, че средната стойност на необходимата МРЗ у нас е около 530-550 лв., уточняват от КНСБ.
В становището се заявява, че ако все пак народните представители счетат, че повишаването на размера на МРЗ за страната може да се осъществи по предложения начин, то КНСБ не е против приемането на законопроекта.
22:06 | 13.09.22 г.