fallback

Първите национални центрове за спешна помощ – в Плевен, Велико Търново и Бургас

Новите комплекси за бърза помощ трябва да получават допълнително държавно финансиране, смятат експерти

16:01 | 05.02.14 г.

В новата концепция за реформа на спешната помощ се залага създаването на от девет до единадесет високоспециализирани центрове за спешна помощ, първите три от които ще бъдат в градовете Плевен, Велико Търново и Бургас. Това стана ясно по време на представянето на „Kонцепция за интензивно развитие на спешната медицинска помощ”, изготвена от работна група към Министерство на здравеопазването с ръководител проф. д-р Милан Миланов. 

В презентацията на концепцията той обясни, че те ще бъдат изградени на две нива – центрове за спешна помощ, зад които стоят болници, отговарящи на болнична помощ на 90 процента и такива на 60 процента. По негови думи това ще са специализирани заведения за оказване на бърза помощ на национално ниво, съобразени с нуждите на здравната карта.

„Най-важно е да институционализираме „Спешния болничен комплекс”, което ще позволи реално разделение на спешния от плановия пациент”, заяви проф. д-р Миланов.

Той допълни, че е налице политическа воля за тези административните мерки, които могат да бъдат придвижени до края на годината.

„Мястото на лекарите е в спешните центрове, а не в линейките. Искаме да променим структурата в доболничната част – кой е в линейката. Става дума за сестри, фелдшери – средни медицински лица. Лекарят работи в спешно-приемно отделение. Той отива с линейка, когато е повикан от друг лекар”, каза проф. Миланов.

Професор Миланов обърна внимание, че независимо от възможностите на еврофинансирането, националните центрове по спешна медицинска помощ трябва да получават допълнително държавно финансиране, защото в противен случай "системата е обречена".

Проф. Миланов припомни, че в България сега функционират 28 центъра за спешна медицинска помощ със 198 филиала, в които работят 1146 лекари. Но акцентира върху това, че системата 112 е добър модел, който преди осем години е направен грешно. "В момента връзката между Спешна медицина и 112 е затруднена и затова нямат вина нито 150, нито Спешна помощ, нито 112. Спешните приемни отделения са най-болната част от системата – кадрово, документално”, посочи той.

По повод на кадровото обезпечаване на новите спешни комплекси министърът на здравеопазването Таня Андреева заяви, че в бъдеще няма да има проблем от такъв характер. Тя посочи, че в момента имаме 28 хиляди лекари, които работят във всички 400 болници, но след окрупняването на заведенията, се очаква освобождаването и на голям човешки ресурс, който може да се внедри в спешните центрове.

Председателят на здравната комисия в НС д-р Нигяр Джафер също акцентира върху това, че медицинските кадри са най-важни във всяка една стратегия, защото "можем да имаме съвършена концепция, съвършена авиация и линейки, но без човешкия потенциал, нищо не би могло да се постигне". В този смисъл Джафер посочи, че държавата трябва до пет години рязко да увеличи заплатите на медиците, както и да облекчи режима за специализации на лекарите.

Лекарите, присъстващи на дискусията, като цяло одобриха новата концепция за бързата помощ у нас, но изказаха опасения за кадровото обезпечаване, за заплащането на медиците и за липсата на връзка с други институции като пожарната и полицията. Представители на съсловието настояват в краткосрочен план, до една-две години, да се види реалният ефект от конкретните стъпки, без да омаловажават дългосрочните намерения на МЗ.

По отношение на заплатите на медиците в България министър Андреева посочи, че в рамките на мандата поема ангажимента те да бъдат повишавани всяка година.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:51 | 05.09.22 г.
fallback