От 1-и януари още 9 държави ще отменят забраната за свободно движение на български и румънски работници. Голяма част от квалифицираните българи и румънци обаче са намерили начин и вече работят в други държави. Един поглед върху данните за доходите е достатъчен, за да даде обяснение защо българите и румънците вероятно ще продължат да търсят по-добро бъдеще извън родината, пише в свой анализ New York Times.
Дори и онази част от населението с най-добри доходи в двете държави, които се присъединиха към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г., разполага с по-ниски средни доходи от най-бедното население във Великобритания, Франция, Германия и другите по-богати европейски държави, отбелязва изданието, като се позовава на данни на европейската статистическа служба Евростат.
Това, разбира се, не означава, че да си беден в Германия, Франция или Великобритания е непременно по-добро, тъй като разходите за живот в София и Лондон например съществено се различават.
Примамливият блясък на по-високото заплащане не може да бъде игнориран щом бариерите паднат, още повече, че през последните пет години безработицата в България рязко се увеличи. През 2008 г. нивото на безработица в страната намаля до 6%, а оттогава до края на октомври се повиши до 13,2%.
Българското население се чувства отчаяно от правителствата, корупцията, неспособността на страната да се отърси от своите съветски корени, както и да се пребори с бедността. Страната е на последно място в ЕС по разпределение на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението.
По този повод в България е силно разпространена и шегата за пътищата за спасение от проблемите: Терминал 1 и Терминал 2 (на летището в София).
И все пак много българи биха искали да останат у дома, отчасти защото все още таят някаква надежда заради присъединяването на страната към ЕС. Бедните малцинства обаче не си правят илюзии и не виждат друга надежда за спасение, освен работата в чужбина.