Финансовата система на страната ни е обречена на колапс, въпросът е само кога ще се срине. Такива изказвания се четат под почти всяка икономическа или финансова новина из различните информационни портали. Интересно защо доверието в Петър Чобанов се разбива все повече, след като уж публикуваните от ведомството му данни се представят от подчинените му като все по-розови. Поне на хартия...
Действително, страната ни изпълнява заложените критерии за бюджетен дефицит под 2% от брутния вътрешен продукт. Дупката в държавните финанси обаче расте с притеснителни темпове. През октомври 2012 г., бюджетът бе с дефицит от 74,2 млн. лева. Причина за разликата между приходи и разходи се дължеше на неизплатени средства от Европейския съюз (551,2 млн. лева) по различни проекти, които излишъкът по националния бюджет от 477 млн. лева не успя да покрие. Тази година обаче дефицитът е 443 млн. лева. Това е с над 83 млн. лева повече отколкото предходния месец и над 371 млн. лева повече спрямо година по-рано.
Причината за увеличаващата се дупка е, че към октомври 2013 г. в хазната са постъпили с 238,6 млн. лева по-малко от ЕС и с близо 205 млн. лева по-малко от предвиденото в националния бюджет.
Буферът, на който правителството ще разчита при евентуални икономически катаклизми или неизпълнение на приходите, също е на тревожно ниски нива. Към края на десетия месец от годината фискалният резерв е 4,9 млрд. лева. Минималният праг, под който той не бива да пада, е 4,5 млрд. лева.
Не е тайна обаче, че именно в края на годината държавата прави най-големите си разходи, а при усложнената политическа обстановка, управляващите показват опасна склонност към развързване на иначе стегнатата държавна кесия. Спрямо септември 2013 г., фискалният резерв е изтънял със 100 млн. лева, като не е ясно какви разходи са били покрити с тези пари.
С оглед на това, събираемостта на данъчните приходи е поредната спънка към постигането на добро фискално здраве. Икономисти обясняват, че обикновено в края на календарната година държавата прави най-сериозните си разходи, а по принцип най-много постъпления от налози идват през пролетта. Затова може да се очаква, че дефицитът през следващите месеци може да нарасне драстично.
Наскоро финансовият министър Петър Чобанов също допусна, че при приходите за 2013 г. ще има неизпълнение. Според него обаче то ще бъде малко, а правителството ще успее да се вмести в планирания дефицит.
По последни данни на финансовото министерство, към края на октомври са събрани 80,8% от предените в разчетите постъпления от налози. Приходите в частта на преките данъци са 3,1 млрд. лева, или 77,8% от планираното. Тревожен е фактът, че постъпленията от ДДС, гръбнакът на хазната, също изостават. До десетия месец от годината в хазната са влезли едва 79,8% или 6,1 млрд. лева, акцизите пък са 3,4 млрд. лева, или 82% от заложеното.
Фирмените налози също изостават плашещо. До края на октомври са събрани едва 75% от разчетите. Според експерти причината е промяната в режима на облагане на дружествата с по-нисък оборот. От януари 2013 г. компаниите преминаха към внасяне на авансови вноски за корпоративен данък на 3 месеца или към плащане на данъка наведнъж след изтичане на годината.
В същото време, от последните данни за изпълнението на бюджета се вижда, че плащанията за издръжка на държавните служби са погълнали 7,228 млрд. лева, при 6.675 млрд. лева за година по-рано. Капиталовите разходи възлизат на 2,8 млрд. лева, което е едва 51,7 % планираното.
Орязването на точно това перо от бюджета е най-лесният начин за удържане на дефицита, но пък подобни действия обричат на застой важни административни реформи и инфраструктурни проекти. Да не говорим, че в Бюджет 2014, въпреки шумно рекламираната оптимизация в администрацията, са заложени с над 100 млн. лева повече за заплати и издръжка, отколкото през тази.
Завишението на разходите е факт в повечето сфери, но ефективни реформи така и не видяхме. Нито в образованието, нито в здравеопазването. Администрацията продължава да опъва нервите на гражданите и бизнеса, а по прозиводителност на труда все още сме на дъното на европейската общност.
преди 10 години " Нали имахме суверенна централна банка!?" Да това е един от основните проблеми!!! Ние в момента нямаме на практика централна банка, БНБ е скопена! Тя не може да провежда парична политика. Как се управлява икономика без ЦБ и без парична политика??? А знаеш ли на какво в моменат се дължат високите лихви в България от около 10 - 12%, при положение, че в Европа и останалият свят са 0,25 %??? Пак на валутния борд! Ако имаме действаща ЦБ, тя извършва операции на открития пазар, финансира банките при определения от нея процент и така "налага" точно определена лихва в цялата икономика.Как според теб ще започне възтановяване на икономиката с лихви от 10 - 12 %??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години " Нали имахме суверенна централна банка!?" Да това е един от основните проблеми!!! Ние в момента нямаме на практика централна банка, БНБ е скопена! Тя не може да провежда парична политика. Как се управлява икономика без ЦБ и без парична политика??? А знаеш ли на какво в моменат се дължат високите лихви в България от около 10 - 12%, при положение, че в Европа и останалият свят са 0,25 %??? Пак на валутния борд! Ако имаме действаща ЦБ, тя извършва операции на открития пазар, финансира банките при определения от нея процент и така "налага" точно определена лихва в цялата икономика.Как според теб ще започне възтановяване на икономиката с лихви от 10 - 12 %??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Между другото замислял ли си се, как ще стават разплащанията с доставчиците? БГ доставчиците? За тези от чужбина е ясно. Щото ако съм ти такъв ще ти искам парите ПРЕДВАРИТЕЛНО и в ЕВРО! Как ли ще предвидиш / ако не си от придворния екип във властта/, с колко ще се обезцени лева за даден период, за да си разчетеш оперативните си разходи ? Та те/власт-имеющите/ и за инфлацията ще лъжат както им отърва. И в момента го правят камо ли тогава! Ще го направиш разбира се, но по трудно и с повече резерв от колкото сега. Читавите чужди инвеститори веднага ще се ометат от тук и ще се върнат далавераджиите. Всички цени на основни активи също ще се търгуват в Евра. Лева ще е за балъците /населението/ То от своя страна ще има избор, да умре от глад , или да избяга в резервати които Европа хуманно ще направи за Българи ! Нали имахме суверенна централна банка!? Кое е различното, кое се е променило та да искаме отново нещата да се върнат? Хората във властта? Придворните бизнесмени? Съдиите? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Моето мнение е че падне ли борда......закриваме държавата! ;) То и сега вървим натам, но падне ли борда ще стане толкова бързо, че ще заприличаме на сирийските бежанци. Уникален случай ще сме за световната история! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Мони за всеки болен има различно хапче. Нашето не е това което предлагаш. То би могло да е за САЩ би могло да е за Германия, Франция Италия, Япония или даже за Русия но НЕ и за България! Много сме малки като икономика /може би колкото среден по големина гермамски град/, при това без каквато и да е структура. Пълен хаос. Нямаме съдебна система нито правоохранителна и ни управляват крадци! Не става с неща "по принцип" ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Каква цена на ресурса? А сега РЕАЛНАТА лихва (при дефлация и 8 - 10 % лихви по кредитите) колко е? В момента БНБ (заради борда) не може да контролира лихвите. Ако борда се премахне Централната банка ще може да свали лихвата до около нулата, както е в другите страни, дори за един кратък период от време (година две) тя може да поддържа отрицателни РЕАЛНИ лихви с цел оживление на икономиката. Ниската реална лихва стимулира потреблението, поради ниските лихви в банките, една част от парите ще се насочат към фондовия пазар, което си е директно финансиране на реалния сектор.Обезценката на националната валута се пренася във вътрешните потребителски цени, със забавяне и не изцяло. Те винаги ще изостават в сравнение с международните, най-малкото заради транспортните разходи. Ако обезценката на лева е 10 % годишно, вътрешните цени е достатъчно да растат с 8 %, малко ли е, щото сега цените падат, а реалните лихви по кредитите са над 10 %. Кое е по-добре според теб??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Каква цена на ресурса? А сега РЕАЛНАТА лихва (при дефлация и 8 - 10 % лихви по кредитите) колко е? В момента БНБ (заради борда) не може да контролира лихвите. Ако борда се премахне Централната банка ще може да свали лихвата до около нулата, както е в другите страни, дори за един кратък период от време (година две) тя може да поддържа отрицателни РЕАЛНИ лихви с цел оживление на икономиката. Ниската реална лихва стимулира потреблението, поради ниските лихви в банките, една част от парите ще се насочат към фондовия пазар, което си е директно финансиране на реалния сектор.Обезценката на националната валута се пренася във вътрешните потребителски цени, със забавяне и не изцяло. Те винаги ще изостават в сравнение с международните, най-малкото заради транспортните разходи. Ако обезценката на лева е 10 % годишно, вътрешните цени е достатъчно да растат с 8 %, малко ли е, щото сега цените падат, а реалните лихви по кредитите са над 10 %. Кое е по-добре според теб??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Цената на паричния ресурс отчиташ ли!? Ако теглиш в лева мислиш ли, че цената ще е същата след падането на борда? И каква е ще ти е БГкомпонентата!? А тия работници през годината /до индексацията/ с 10% по малко ли ще ядат? Та те сега едвам се изхранват! Но по ми е интересна БГ компонентата в себестойността на производството! А тези, които не работят за износ /болшинството от малкия и среден бизнес/!? Те на кого ще продават след като както пишеш, доходите в Евро на населението ще намаляват /или поне ще бъдат компенсирани със закъснение/? А заемите на населението вкл. малък и среден бизнес който е в Евра !? А енергията, а лекарствата,и т.н за населението? А за оставането бъди сигурен, че оставащите тук ще са на 90% неграмотни. Лекари, инженери, икономисти....всичко кадърно ще се изнесе. Бъди сигурен! И ягоди да берат ще са по добре от колкото наети по специалността си тук. ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Коментирам съвсем обективно! Сега ти вземи да мислиш!:)Скакво ще станеш по-конкурентен ли?Първо, ако имаш обезценка на лева с 10 % годишно, ако днес вземеш 1 млн. лв. (510 хил.евро) кредит след 10 г. тази сума в евра ще е 217 хил. Това е повече от два пъти по-малко.Значи ще имаш стимул да вземеш кредит, да направиш фабрика, чийто продукт се продава за евра т. е. за износ. Суровините и машините може да ги купуваш в евра, но първо ще потърсиш дали не се предлага нещо в България, щото ще ти е по евтино. Така произведеното в БГ ще се търси с предимство, следователно ще има интерес да се произвежда. На работниците ще плащаш в левове и ще им актуализираш заплатата на края на годината, така спестяваш 10 %;)Тоест, каквото и да произвеждаш в БГ винаги ще имаш "българска" компонента в себестойността и при обезценяваща се национална валута при износ винаги ще имаш допълнителна печалба от курсови разлики. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Коментирам съвсем обективно! Сега ти вземи да мислиш!:)Скакво ще станеш по-конкурентен ли?Първо, ако имаш обезценка на лева с 10 % годишно, ако днес вземеш 1 млн. лв. (510 хил.евро) кредит след 10 г. тази сума в евра ще е 217 хил. Това е повече от два пъти по-малко.Значи ще имаш стимул да вземеш кредит, да направиш фабрика, чийто продукт се продава за евра т. е. за износ. Суровините и машините може да ги купуваш в евра, но първо ще потърсиш дали не се предлага нещо в България, щото ще ти е по евтино. Така произведеното в БГ ще се търси с предимство, следователно ще има интерес да се произвежда. На работниците ще плащаш в левове и ще им актуализираш заплатата на края на годината, така спестяваш 10 %;)Тоест, каквото и да произвеждаш в БГ винаги ще имаш "българска" компонента в себестойността и при обезценяваща се национална валута при износ винаги ще имаш допълнителна печалба от курсови разлики. отговор Сигнализирай за неуместен коментар