Българите са най-недоволни от стандарта на живот и ниските си доходи, показва изследване на Института за пазарна икономика. Разделението между столицата и останалата част на страната се задълбочава, а северната и южната част на страната рязко контрастират по отношение на икономическото си развитие. В същото време политиката за сближаване на регионите търпи провал, смятат икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха доклад по реализирания проект „Регионални профили: показатели за развитие 2013”.
Гражданите повсеместно декларират най-ниско удовлетворение от стандарта си на живот и доходите, което не е изненада, предвид ефектите от кризата върху доходите и факта, че България остава най-бедната страна в ЕС, пише в анализа.
Инфраструктурата и сигурността също получават относително ниски оценки. Въпреки повсеместните слабости в системите на образование и здравеопазване, гражданите като цяло споделят по-скоро удовлетвореност от образованието и здравето.
Развитието на областите е оценявано на основата на 58 показателя, обединени в осем категории - икономика, инфраструктура, данъци и администрация, география, образование, здравеопазване, околна и социална среда.
Според анализа изпъква рязкото противопоставяне между Северна България и Южна България. А именно седемте области в Северна България са с най-ниска заетост - под 40%. В същото време седемте региона с най-висока заетост са в Южна България.
Примерът от трудовия пазар се потвърждава и по отношение на икономическото развитие. Анализаторите са категорични, че Южна България се справя много по-добре с кризата в сравнение със Северна България.
„На първо място е демографската структура е по-лоша, много възрастни хора, малко хора в трудоспособна възраст, по-малко хора работят. Другото, което е през последните 5-6 години, огромната част от инвестиционната активност в сферата на инфраструктурата беше съсредоточена в Южна България“, коментира Явор Алексиев, цитиран от БНР.
Той посочи, че в Северна България няма големи завършени проекти с изключение на Дунав мост 2 , но все още той не е показал кой знае какъв ефект. Друг проблем е неспособността да се усвояват европейски средства.
В тази част на страната и рисковете от „посивяване“ на икономиката са най-реални. Според проучване, проведено сред бизнеса между около 2000 фирми, само 10 области очакват покачване на заетостта и отново в Южна България. Остават и очакванията на Север работните места да намаляват. Тези тенденции се наблюдават от няколко години.
Проучването регистрира още нерегламентирани плащания в системата на здравеопазването - в размер на 20 процента и 1/4 пътуващи пациенти в други области, за да се лекуват. Местната власт не развива бизнес средата и заради липсата на стимули, смятат икономистите.
Въпреки трудното възстановяване, по-голямата част от местните администрации и органи на управление не полагат нужните усилия за подобряване на бизнес средата, констатира анализът. Изводът е направен въз основа на влошените оценки на бизнеса за тяхната работа и увеличените възприятия за корупция в анкетите от май 2013 г., както и от относително консервативния подход по отношение на местните данъци и такси. Електронните услуги на местно ниво и тяхната използваемост също остават предизвикателство.