Плахи, символични стъпки в положителна посока видяха в държавния бюджет за следващата година учени от Института за икономически изследвания при БАН. Най-важният финансов закон влиза утре в пленарна зала за първо четене.
"Замирисва отново на пари, които подлудяват вечно гладните ни народни храненици" – така емоционално проф. Гарабед Минасян завърши описанието на несигурната икономическа и политическа обстановка, в която трябва да се изготви и приеме бюджетът за 2014 г.
По думите му държавният бюджет е един от най-мощните инструменти на държавата за оказване на въздействия върху развитието на икономиката и обществото, но се обезсилва, ако липсва доверие у хората към официалните държавни институции. Според него посланията във финансовия закон трябва да бъдат съгласувани с властовите институции в държавата, които да действат еднопосочно с поставените цели.
Минасян заяви, че предложеният проект изглежда „беззъб, не се чувства амбиция или стремеж за интензифициране на усилията“, сякаш нищо от предварителните оценки и нагласи на премиера Пламен Орешарски и финансовия министър Петър Чобанов не е материализирано. По думите му предвижда се символично подобряване на събираемостта на приходите, а намаляването на социалното разслоение се изоставя за бъдещото.
Според проф. Минасян структурните изменения в приходната и в разходната част са насочени повече към осигуряване на управленски комфорт, отколкото към преследването на амбициозни цели и ако се възприемат някакви промени, те ще са по линия на партийните централи.
Директорът на Института за икономически изследвания проф. Митко Димитров заяви, че в този бюджет, сравнен с предходните четири, има подобрения. Той посочи, че е обърнато внимание върху социални въпроси и проблеми, които са били неглижирани, но в най-минималния размер за посрещане на най-належащите нужди. „Има желание да се намалят разходите в администрацията, но това среща отпор. Съкращенията не се правят в резултат на анализи, на прилагане на програмен принцип“, отбеляза той.
По думите му остават основните възражения, които учените от института са имали към досегашните бюджети. Като първи основен проблем проф. Димитров посочи това, че правителствата не събират толкова приходи, колкото могат. Според експертни оценки например несъбраните приходи от ДДС възлизат на около 1 млрд. лева.
Втората основна критика на учените е, че все още има сектори, които са свръхфинансирани за сметка на други, които са недофинансирани. Първите, като здравеопазване, образование, администрация и полиция, могат да бъдат преструктурирани, и за парите, които получават, да предоставят по-качествени услуги.
12:56 | 12.09.22 г.