Минималната заплата ще зависи от средната и от инфлацията

Размерът на минималната работна заплата да бъде обвързан с размера на средната заплата за страната, с инфлацията за съответната година и с линията на бедност. Този механизъм за ежегодно актуализиране на минималната работна заплата предлага министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов, съобщи БНР.

Предложението ще бъде внесено за разглеждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество следващата седмица. Новият размер ще влиза в сила в началото на всяка година, като правителството ще определя месечен и почасов размер на минимално заплащане.

Новият механизъм

Механизмът предвижда размерът на минималното възнаграждение да не бъде по-малък от 35 процента от средната работна заплата за последното тримесечие, за което има статистически данни, както и да не надвишава 55 процента от него.

Чистият размер на минималното възнаграждение, след удържането на данъци и осигуровки, не може да бъде по-малък от линията на бедност за страната, пише още в предложението.

Месечният размер на минималната заплата ще бъде умножаван по индекса на потребителските цени за съответната година спрямо предходната.

В проекта на социалното министерство се предлага до 30 ноември на текущата година социалният министър да внася за разглеждане съвместен проект за новия размер на заплатата, който да е консултиран с бизнеса и синдикатите.

От началото на 2014 година минималната заплата става 340 лева. В предизборната си кампания БСП обеща минимална работна заплата от 450 лева в края на управленския мандат.

Още в началото на мандата Адемов даде заявка, че в механизма за минималната работна заплата ще има индикатори и критерии, като инфлацията, линията на бедността и средната работна заплата, защото тези „критерии са измерими и така правителствата няма да се изкушават да променят плановете за минималната работна заплата”.

Изчерпал се е моделът на минималната работна заплата и начинът, по който се формира и договаря в България? Това е тема, която отдавна се дискутира в общественото пространство. Според експерти правилният подход е да се търси промяна, базирана на икономическа обосновка, защото досега заплатата се формира административно.

„От десет години насам за първи път се търси промяна, базирана на икономическа обосновка, защото досега административното формиране на МРЗ се подчиняваше на волята на финансовия министър. Включването на критерии като инфлация и средна заплата, превръщат механизма за формиране на МРЗ не просто в предизборен инструмент, а в инструмент, зависещ от икономиката“, смята Иван Нейков. Новият механизъм ще даде възможност да се прогнозира какво ниво може да достигне минималната заплата през годините. Предложението е в правилна посока и първа стъпка в правилната политика по доходите, смята той.

Според синдикатите е справедливо минималното възнаграждение да се вмести между линията на бедност и средната работна заплата. Но определят диференциацията на базата на минималните осигурителни прагове като по-съвършен модел за оценяване на труда.

От Българската стопанска камара смятат, че минималната заплата трябва да се диференцира по три признака – по браншове, по сектори и по големина на бизнеса.

От Асоциацията на индустриалния капитал предлагат държавата да определя минималната заплата само в бюджетната сфера, а за частния сектор договарянето й да бъде в ръцете на бизнеса.

Принципната позиция на икономисти е, че минималната работна заплата въобще трябва да бъде премахната. Основният им аргумент е, че тя способства за сегментацията на пазара на труда, ощетява наетите и ограничава заетостта.