Експресната оценка за БВП на България през второто тримесечие на 2013 г. показва няколко притеснителни развития:
1/ отрицателен растеж на тримесечна база за първи път от второто тримесечие на 2010 г., когато страната официално излезе от рецесията, започнала в началото на 2009 г.
2/ по-нататъшно забавяне на ръста на БВП на годишна база. Макар и да остава положителен, забавянето до 0,2% е в унисон в нашата прогноза преди дни за ръст не повече от 0,1-0,2% през второто тримесечие, направена на база на краткосрочната бизнес статистика и данните за външната търговия до юни.
3/ свиване на индустрията през второто тримесечие спрямо година по-рано. Тук изненади също няма, защото месечните данни както за индустриалното производство, така и за строителството (което влиза в индустриалния сектор в данните за БВП) вече бяха показали свиване през май и юни.
По отношение на строителството се видя от по-рано публикуваните месечни данни, че инженерното строителство вече бележи двуцифрен темп на свиване, което може да се дължи на политическата криза от февруари насам, която вероятно е довела до замразяване на частни проекти, както и до забавяне на някои големи капиталови проекти на държавата заради смяната на министри (и други лица на ръководни постове в държавния апарат) и отделянето на „благоустройството” от МРРБ в самостоятелно министерство на инвестиционното проектиране.
4/ възможните негативни ефекти от политическата нестабилност могат да се проследят и в данните за инвестициите (т.нар. брутокапиталообразуване на основен капитал). Тук се вижда, че за първи път от последното тримесечие на 2011 г. инвестициите бележат спад на тримесечна база, а на годишна база растежът се забавя чувствително, от 5% през първото до 1,8% през второто тримесечие.
5/ минимално повишаване на крайното потребление на годишна база с 0,3% през второто тримесечие се дължи изцяло на колективното потребление, т.е. на бюджетните харчове. Индивидуалното потребление обаче бележи второто поредно тримесечие на спад на годишна база.
Интересно е да се отбележи, че данните за търговията на дребно (без продажбите на автомобили и мотициклети) за второто тримесечие показваха свиване през първото тримесечие и лек, макар и забавящ се ръст на годишна база между април и юни при обектите за търговия на дребно. Де факто данните за потреблението от статистиката за БВП показват сходен тренд – свиване на потреблението през първите три месеца и минимален ръст през второто тримесечие.
Като цяло най-ранната оценка за БВП през второто тримесечие, макар и в тон с други данни за икономиката, публикувани през последните седмици, не е особено окуражаваща за развитието на икономиката на страната тази година. Все пак експертната оценка за БВП на ЕС през второто тримесечие, която също бе оповестена тези дни, показа, че ЕС и еврозоната технически вече не са в рецесия и са отбелязали положителен, макар и символичен ръст от 0,3% на тримесечна база.
На годишна база темпът на растеж в ЕС все още е отрицателен, но тримесечният ръст безспорно изпраща положителен сигнал. Предвид това, че българската икономика следва процесите в ЕС със закъснение от 3-4 месеца, е вероятно през третото тримесечие растежът и у нас леко да се засили.
Все пак за цялата година надали икономиката ще нарасне с повече от 0,5-0,7% (при един по-благоприятен сценарий за развитие на европейската икономика и за скорошно преодоляване на вътрешната политическа криза), което ще означава поредна година на стагнация. В противен случай призракът на рецесията може да започне да броди и по нашите земи.
04:17 | 14.09.22 г.