Ако се избърза с индексация на основни доходи, това ще се отрази на нивото на безработицата, заяви Димитър Бранков, заместник-председател на Българска стопанска камара (БСК), на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, ръководено от вицепремиера и министър на труда Деяна Костадинова.
Бранков посочи, че очакват разплащане с бизнеса. "Това за нас е приоритет, защото неразплащането означава повече безработица", каза той. От камарата искат да се осигурят публичност и отчетност по отношение на антикризисните мерки, на заменките и други. "Нужни са спешни мерки за либерализация на енергийния пазар", подчерта още Димитър Бранков.
Огнян Донев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), заяви, че не предоставя конкретни мерки за момента, но като цяло организацията поставя три акцента - да се ускори плащането към фирмите, да се гарантира спазването на законите в страната и да се следи спазването на принципите на солидарност в обществото. Донев смята, че трябва да се подобри влошената бизнес среда в страната, да се ускори разплащането с фирмите, което да стане "предпоставка за всичко останало".
Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов посочи, че бизнесът не е безразличен към това, което се случва в страната. Заплатите са нараствали повече в частния сектор, отколкото инфлацията, каза Симеонов. „Продължава социалната програма в енергийния сектор, фирмите продължават да плащат по-скъп ток, отколкото плащат гражданите”, заяви той.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев коментира, че повишаването на доходи и заетост може да се осъществи, но само при ръст на икономиката. "По-страшно е, когато изобщо няма доходи", каза той.
Асоциацията предложи 12 мерки на служебното правителство, които да помогнат за подобряването на условията за правене на бизнес в страната, така че да се генерират нови работни места.
Първото е доставчиците на обществени услуги да бъдат по-прозрачни и да се въведе задължението те да представят информация по ясен и прозрачен начин за дейността си, за приходите и разходите. "Трябва да се знае всичко в подробности, като например какви са възнгражденията на мениджмънта. Много често тези доставчици на обществени услуги имат монополно положение", коментира Велев.
Подобна мярка може да бъде въведена с помощта на регулаторни институции, като Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), поясни Велев.
Втората мярка е да се въведе договаряне на минималната работна заплата по икономически дейности. Третото предложение е служебното правителство да свика съвместно заседание с Комисията за защита на конкуренцията във връзка с монополите и компаниите с господстващо положение.
"Подкрепяме увеличаването на средствата по Националния план за действия по заетостта", посочи още Велев. "Категорично ще се противопоставим на орязване на инвестиционни програми, включително държавно съфинансиране", каза още той.
"Съществени концептуални разлики нямаме и можем да постигнем консенсус. Има различия в начините, които предлагаме. Но съм убедена, че на експертно ниво ще постигнем съгласие". Това каза вицепремиерът и социален министър Деяна Костадинова в края на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Костадинова предложи да бъде сформирана работна група, която да обсъди краткосрочните социални мерки. Работната група може да започне работа още следващата седмица. До понеделник (25 март) социалните партньори ще излъчат свои представители и още във вторник съветът ще заседава отново.