Уличните протести в България, които избухнаха заради цените на електричеството, илюстрират проблемите с прилагания регулативен подход, към който няколко страни от Европейския съюз се подготвят да направят отстъпление от напълно либерализираните пазари.
Протестиращите недоволстват от непрозрачния начин, по който се определят цените на енергията в България. Под въпрос е поставена логиката зад рязкото увеличение на цените на тока за домакинствата, докато въглищата поевтиняват, а енергийните компании се опитват да увеличават печалбите си, пише в свой анализ по темата Джерард Уин, пазарен анализатор на Ройтерс.
През миналия ноември Европейската комисия съобщи, че пазарите на ток и газ в България са с най-ниското в ЕС доверие и цялостно удовлетворение на потребителите.
Изглежда, че България е раздавала и прекалено щедро разрешителни за соларни инсталации - проблем, в който много европейски държави се намесиха твърде демонстративно, а Германия, например, се опитва да защити потребителите от постоянно покачващите се цени.
Но българските протести са най-вече предупреждение срещу регулираните енергийни пазари, на които двустранните и договаряни тарифи за енергията от изкопаеми горива изглежда предлагат голямо несъответствие между цена и качество.
Три от четирите големи ТЕЦ-а на въглища в страната в момента печелят повече от продажби на енергия, отколкото техните конкуренти от либерализираните пазари на едро в Скандинавия и Централна Европа.
Великобритания, Германия и други страни от ЕС обмислят да представят план за определяне на бъдещия капацитет за производство на енергия според предвижданите аукциони или двустранни договори с енергийните компании. А това вече е частично отстъпление от принципите на либерализираните пазари, пише още Уин.
Подобно централно планиране има за цел да отговори на притесненията за недостиг на капацитет и прекъсвания на тока, но също така носи риск от действително обезщетяване на производителите на енергия, или поне създаване на впечатление, че им се плаща някакъв вид компенсация.