Прозрачност?
Тарифите се договарят между регулатора и отделната електроцентрала в преговори, на които неизбежно има асиметрия между оператора от частния сектор и правителствените бюрократи. Това може да е предупреждение към страните, насочващи се към такъв модел на преговори. Така например в момента Великобритания преговаря с френската EDF за дългосрочни тарифи за ядрена енергия и с централи относно плановете за улавяне и складиране на въглероден двуокис.
Един от примерите от България е въглищната ТЕЦ "Марица 3", собствениците на която поискаха миналата година рязко увеличение на регулираната им тарифа от 69.5 на 123.5 лева за MWh малко след като я придобиха. Малко след като купиха централата, през миналата година те поискаха рязко увеличение на регулираната им тарифа от 69,5 до 123,5 лева за MWh. Държавният регулатор прие по-високите цени, за да съответстват на инвестициите на компанията в сероочистващи технологии. Но от ДКЕВР се оплакаха също, че проектираното 17% поскъпване на фиксираните разходи отчасти се дължи на "неоправдано увеличаване на заплати, застраховки, поддръжка и наеми", а очакваното вдигане на оперативните разходи се опрадвава с неоснователни прогнози за цените на въглищата.
В крайна сметка регулаторът позволи цена от 84,1 лева за мегаватчас.
Възобновяема енергия
Подобно на повечето европейски държави, и в България правителството се намесва със субсидиране на възобновяемите източници. Тази помощ се плаща от потребителите с добавката за зелена енергия от 0,011 стотинки за киловатчас, което формира около 7% от сметките за ток на битовите абонати.
Предвид факта обаче, че вече в страната почти са постигнати изискванията за квота на зелената енергия към 2020 г., изглежда даването на щедри субсидии и в бъдеще изглежда нелогично.
Въпреки това обаче при последното договаряне на цените през юли на потребителите в крайна сметка беше наложено да плащат 0,4 лева (0,27 долара) за kWh тарифа за соларна енергия за малките инсталации по покривите. Това е дори повече, отколкото е съответната тарифа в Германия – 0,18 евро (0,24 долара).
Няма логика България да подкрепя соларната енергия повече, отколкото Германия, при положение, че има с една трета повече слънце - около 1400 киловатчаса на квадратен метър годишно.
Няма как обаче да се избегне по-скъпото плащане за модернизация на остарялото оборудване, което и българските енергийни компании правят. Но страната разполага с опции да намали подобни увеличения. На първо време може да се създаде енергийна борса и да се увеличи вносът от съседните страни.
преди 11 години Ето ти една гледна точка за Маришките въглища. Ако целия маришки басейн, ползван за добив на въглища и к`во ли не, беше "кър" засят с царевица-примерно/вода бол даже на две педи/, и тази царевица изнесем в Африка-примерно/може и другаде/срещу антрацитни въглища/по-калорични, както и сам казваш/, ще има и паричка и природа.Съобразено с регламента на ЕО разбира се. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Най-голямата мина в България е Мини Марица изток. В нея се добиват легнитни, слабокалорични въглища.С тези въглища се захранват 4 централи и единствената у нас Брикетна фабрика. Токът от тези въглища, които са единственият ни местен, сериозен, енергиен ресурс дава повече от половината нужна енергия в страната. Само едно облаче да мине или вятъра да утихне и ВЕИ-тата спират, единствените, които могат да дадат постоянен ток с нужните за страната количества са АЕЦ Козлодуй и Маришките централи. При либерализация на енергийния пазар, ще се купува напролет евтин ток, но през зимата, произведения у нас ще бъде по-евтин от вносния.Централите обаче не са хотели на морето, които да работят само сезонно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За да се национализира целия сектор, както ти предлагаш, ще трябва да се плати /изкупи/ на всички изградили ВЕИ у нас - това са няколко милиарда инвестици, да се изкупят и американските централи още няколко милиарда, ЕРП-тата и т.н. Другият вариант е Кубинския, но на мен не ми звучи сериозно.От друга страна предлаганата либерализация на пазара с купуването на ток от вън, може да доведе до фалити на най-големите държавни енергийни фирми с последващ тежък социален ефект и хиляди протестиращи миньори и енергитици. Проблемът е, че например в Сърбия емат много ВЕЦ-ве и действително на пролет, когато се топят снеговете, те произвеждат евтина енергия и имат и за износ.Ако примерно ЕРП-тата купят тази енергия, то тогава миксът ще поевтинее, но това ще е за сметка на БГдружествата, които ще трябва да не работят. Един от изходите е НЕК да фалира, всички предишни договори да се обявят за нищожни и да започне разумно предоговаряне между всички в енергетиката! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аз искам да видя цената на вноса. Вече е доказано, че сърбите плащат в пъти по-ниски цени и дори получават отстъпки до 20% ако плащат редовно сметките си. Искам да внасяме от Сърбия на тези цени. Освен това искам да питам тея мини, миньори копаят въглища с единствената цел да ги правим на ток ли?? Ако е така това е гати абсурда. За въглищата може да има доста приложения, така, че ако спрем да им купуваме скъпия ток не вярвам да спрат да ги копаят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Целия сектор в енергетиката до електромерите на хората се одържавява (реприватизира). Не се допускат никакви частни субекти (подизпълнители) за източване към партийни фирми. Държавата няма как да краде от себе си.Пускат се блокове 3-4 на Козлодуй. Балансиран микс от ТЕЦ-ве и ВЕИ , като крайната цена ще слезе с 30-40%. Сегашната система "приватизиране на печалбите, национализиране на загубите (чрез НЕК)", ще продължи да влошава състоянието. отговор Сигнализирай за неуместен коментар