България - жълт семафор за регулираните енергийни пазари

Прозрачност?

Тарифите се договарят между регулатора и отделната електроцентрала в преговори, на които неизбежно има асиметрия между оператора от частния сектор и правителствените бюрократи. Това може да е предупреждение към страните, насочващи се към такъв модел на преговори. Така например в момента Великобритания преговаря с френската EDF за дългосрочни тарифи за ядрена енергия и с централи относно плановете за улавяне и складиране на въглероден двуокис.

Един от примерите от България е въглищната ТЕЦ "Марица 3", собствениците на която поискаха миналата година рязко увеличение на регулираната им тарифа от 69.5 на 123.5 лева за MWh малко след като я придобиха. Малко след като купиха централата, през миналата година те поискаха рязко увеличение на регулираната им тарифа от 69,5 до 123,5 лева за MWh. Държавният регулатор прие по-високите цени, за да съответстват на инвестициите на компанията в сероочистващи технологии. Но от ДКЕВР се оплакаха също, че проектираното 17% поскъпване на фиксираните разходи отчасти се дължи на "неоправдано увеличаване на заплати, застраховки, поддръжка и наеми", а очакваното вдигане на оперативните разходи се опрадвава с неоснователни прогнози за цените на въглищата.

В крайна сметка регулаторът позволи цена от 84,1 лева за мегаватчас.

Възобновяема енергия

Подобно на повечето европейски държави, и в България правителството се намесва със субсидиране на възобновяемите източници. Тази помощ се плаща от потребителите с добавката за зелена енергия от 0,011 стотинки за киловатчас, което формира около 7% от сметките за ток на битовите абонати.

Предвид факта обаче, че вече в страната почти са постигнати изискванията за квота на зелената енергия към 2020 г., изглежда даването на щедри субсидии и в бъдеще изглежда нелогично.

Въпреки това обаче при последното договаряне на цените през юли на потребителите в крайна сметка беше наложено да плащат 0,4 лева (0,27 долара) за kWh тарифа за соларна енергия за малките инсталации по покривите. Това е дори повече, отколкото е съответната тарифа в Германия – 0,18 евро (0,24 долара).

Няма логика България да подкрепя соларната енергия повече, отколкото Германия, при положение, че има с една трета повече слънце - около 1400 киловатчаса на квадратен метър годишно.

Няма как обаче да се избегне по-скъпото плащане за модернизация на остарялото оборудване, което и българските енергийни компании правят. Но страната разполага с опции да намали подобни увеличения. На първо време може да се създаде енергийна борса и да се увеличи вносът от съседните страни.