Да не се разпуска 41-то Народното събрание, докато не се промени изборният кодекс и докато не се реши за активното участие на гражданите в парламента. До това решение стигнаха на кръгла маса в София представители на 16 съюза и обединения, 46 граждани, както и 137 сдружения от цялата страна, предаде "Дарик".
Сред другите искания на представителите на протестиращите е, че 50% от народните представители следва да се избират марижоритарно, т.е. да не бъдат партийни кандидати. Всички бяха единодушни, че Конституцията на България трябва да бъде променена.
Декларацията с конкретните искания ще бъде внесена при президента. Сред предложенията са да няма жандармерия в страната, да се въведе данък "простащина" за всички, които слушат или разпространяват чалга, да има още една държавна телевизия, като ръководството ѝ да се избира пряко от народа, както и на всеки чин в училище да има тъчскрийн.
Организационните комитети на протестиращите от 25 града от страната излязоха с единни искания и по време на общонационална среща в Сливен, предаде агенция „Фокус”. В неделя исканията ще бъдат прочетени пред протестиращите и ще бъдат съгласувани. След това те ще бъдат входирани при президента.
В Сливен бе поискано продължаване на работата на сега действащия парламент, създаване на програмен кабинет; създаване на обществен съвет от експерти и задължителна гражданска квота 50%; създаване на договор между обществения съвет и програмния кабинет за изпълняване на исканията на гражданите; промяна на изборния закон; преминаване от правопропорционална към мажоритарна изборна система; възможност за отзоваване на депутати и граждански квоти във всички държавни регулаторни органи. Протестиращите искат още да отпаднат чл. 69 (който гласи, че "народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание“), и чл. 103 от Конституцията (прогласява неотговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции).
По отношение на монополите протестиращите искат незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу клиенти - потребители на електроразпределителни дружества, Топлофикация и ВиК до установяване на легитимността на сметките; намаляване на квотите за производство на скъпа електрическа енергия; 100% от евтиния ток, произведен от АЕЦ Козлодуй, да се ползва за задоволяване на нуждите на вътрешния пазар; преминаване на ЕРП-ата в ръцете на държавата в съответствие с европейските норми и директиви; премахване на всички посредници, а НЕК да поеме техните функции. Иска се също разсекретяване на всички договори на производители на електрическа енергия за вътрешния пазар; разтрогване на договорите. ощетяващи държавата и българските граждани. търсене на съдебна и наказателна отговорност за нанесени щети на държавата от лицата, подписали съответните договори и партийно управление и 50% гражданска квота на ДКЕВР.
Що се отнася до казусите с „Топлофикация“, представителите на протестиращите настояват за сключване на индивидуални договори с топлофикационните дружества като всеки клиент да е с право да прекратява своя договор с едномесечно предизвестие, индивидуален уред за измерване на реално изразходваната топлоенергия, така че по всяко време да се знае реалната консумация; премахване на понятието „прогнозирано количество”; ежемесечно отчитане на реално изразходваната топлоенергия; премахване на дружествата за топлинно счетоводство; разтрогване на всички концесии касаещи доставка на вода до гражданите, както и държавата да поеме функциите на концесионните дружества. Протестиращите заявиха, че ако президентът Росен Плевнелиев наистина слезе при тях по време на протеста утре, ще му бъдат връчени исканията на протестиращите, а ако не го направи, те ще бъдат входирани в президентството.
Следващата събота двете фракции ще обсъдят евентуалното си обединение.
Междувременно стана ясно, че във вторник в 13.00 часа на "Дондуков" 2 президентът Росен Плевнелиев свиква заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Темашь на заседанието е “Рискове и заплахи за сигурността и стабилността в страната, произтичащи от политическата и социална криза”.