Статията е подготвена с подкрепата на BenchMark Finance Воден от желанието да сме полезни на начинаещите трейдъри, екипът на Investor.bg стартира поредица от статии, които да покажат връзката между основните макроикономически показатели и валутните курсове.
В рамките на рубриката Първи стъпки във Forex ще се опитаме да дадем повече яснота за това как новините влияят на валутния пазар и кои са най-важните индикатори за състоянието на всяка икономика. Така ще бъде дадена основа на всеки, който има желание да се занимава с фундаментален анализ на валутния пазар.
След като представихме брутния вътрешен продукт, днес ще говорим за инфлацията.
Инфлацията представлява продължително покачване на цените на стоките и услугите. В най-общия случай тя се измерва като годишно процентно увеличение. С покачването на инфлацията всеки лев, който притежавате, може да купи по-малко количество стоки и услуги.
Основният показател, с който се мери инфлацията, е индексът на потребителските цени. При него се използва метод на потребителската кошница, който сравнява последователна база от продукти година след година. За целта се използват стоки, купени и използвани от домакинствата за всекидневно потребление. В повечето държави съставът на потребителската кошница е различен.
Данните за индекса на потребителските цени са изключително важни за валутния пазар. Причината е, че поскъпването на живота е поставено в основата на монетарната политика на повечето централни банки, тъй като те са си поставили за цел преследването на умерена инфлация.
По правило, при обезпокоително висока инфлация или инфлационни очаквания, централната банка повишава основния лихвен процент. Това води до поскъпване на валутата, тъй като се предполага, че предлагането на пари ще се свие. Обратната ситуация има при очакване за нисък темп на поскъпване на живота и съответно понижение на основния лихвен процент.
Има няколко форми на проявление на инфлацията:
- Дефлация – това е процес, обратен на инфлацията. При него се наблюдава спад на общото ценово равнище. Това е един от най-тежките за всяка икономика сценарии, тъй като дефлацията води до отлагане на потреблението и съответно свиване на производстото.
- Хиперинфлация – необикновено бързо покачване на цените. В най-тежките случаи хиперинфлацията може да доведе до разпадане на паричната система на дадена държава. Един от най-известните случаи на подобно рязко покачване е станал в Германия през 1923 г., когато цените се повишават с 2 500% за един месец.
- Стагфлация – това е комбинация от висока безработица и икономически застой с наличие на инфлация. През 70-те години на миналия век подобни събития се случиха в индустриализираните страни, когато лошата икономика беше съчетана с покачващите се цени на петрола.
Причини за инфлация
На този етап няма общоприета причина за наличието на инфлацията. С времето обаче са се наложили две основни теории.
Първата представя инфлацията като предизвикана от търсенето, или „прекалено много пари преследват прекалено малко стоки“. С други думи, ако търсенето расте по-бързо от предлагането, то цените ще се покачат. Това обикновено се случва в разрастващи се икономики.
Другата теория предполага, че когато производствените разходите на компаниите се покачват, те трябва да увеличат цените си, за да запазят маржа на печалбата. Така се предизвиква инфлация. Под увеличение на производствените разходи се разбират повишение на заплатите на служителите, скок в данъците или покачване на разходите за внос.
Вреди от инфлацията
Масово разпространената нагласа е, че инфлацията е лошо нещо, но това не е съвсем вярно твърдение. Покачването на цените засяга различни хора по различни начини. От голямо значение е също така дали инфлацията е очаквана или неочаквана.
Когато инфлационният процент отговаря на това, което мнозинството предвижда, тогава няма толкова вреди, защото те могат да бъдат компенсирани. Например банките могат да променят лихвените проценти, а служителите могат да преговарят за автоматични повишения на заплатите заради покачващите се цени.
Проблеми възникват обаче тогава, когато инфлацията се появи неочаквано. Ако кредиторите не предвидят правилно инфлацията, е възможно длъжниците да спечелят от това, ощетявайки заемодателите. Облагата за хората, които заемат кредити и заеми, е, че лихвеният им процент може да падне до нулата.
05:55 | 14.09.22 г.