Днешните опашки пред лифтовете в Банско са резултат на недалновидна политика, която позволи презастрояване в цялата Разложка котловина. Това мнение изразява председателят на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) Любомир Попйорданов в становище, изпратено до медиите.
Попйорданов беше един от участниците в организираната вчера от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) среща за бъдещето на ски зоната в Банско. В дискусията участваха екоактивисти, представител на концесионера на ски зоната, министри и депутати.
Любомир Попйорданов отбелязва, че в края на мандата на първия кабинет Борисов, както в последните дни на няколко предишни кабинета, са били правени опити да се улесни внасянето на изменения в Плана за управление на Пирин по непрозрачен начин.
Експертът припомня изказванията на управляващи в подкрепа на построяването на нови ски-съоръжения и конкретно на втора кабинкова линия. Според него това се прави в отсъствието на експертен анализ на социално-икономическото развитие на Банско и ски-зоната, и конкретно на нейния туристически продукт, както и на екологичния отпечатък върху световно значима защитена територия като Национален парк Пирин.
Говоренето за втора кабинка се превърна в нещо като национална кауза, зае цялото обществено пространство и измести вниманието от много по-голямата тема за планините на България и тяхното развитие, казва Любомир Попйорданов.
Като представител на БААТ, като туристически предприемач, експерт в областта на устойчивото развитие и участник в създаването на Плана за управление на Пирин 2003-2014 г. той заявява, че при изработването на сега действащия План основните въпроси са били заплахите и как може да се развиват устойчиви модели на туризъм в Пирин, така че да не бъде застрашен неговият поемен капацитет.„Благодарение на поредица от управленски грешки, некомпетентност и съмнителни бизнес практики беше допуснато от местните администрации, не без мълчанието на централната власт, едно никому ненужно хиперстроителство в цялата Разложка котловина. Днешните опашки пред лифтовете са резултат именно на тази недалновидна политика“, смята експертът.
„Предложенията на кмета на Банско, както и създадените нови групи за граждански натиск, представящи се като изразители на интереса на хората в Банско и района, търсят цялостно прекрояване на парка и промяна в Плана за управление“, казва още Любомир Попйорданов. Той се съмнява, че тези групи целят узаконяване на извършени нарушения и са в интерес на инвеститорите в недвижимите имоти, „създатели на мъртвия град над Банско и над Разлог в посока местността Куниното и Предела“. БААТ смята, че хилядите хиляди български и чуждестранни туристи имат основание да са недоволни от отношението към тях в курорта, качеството на услугите, цялостната атмосфера на хаос и нелоялна конкуренция, от опашките. "По много от тези въпроси е възможен значителен прогрес, ако има воля за качествена дискусия от страна на Община Банско и концесионера. Има обаче и много идеи, включително такива, залегнали в новия План за управление на Пирин, които са напълно неприемливи“, смята той.
Организацията декларира, че не е против развитието на ски-туризма в България и в частност обсъждането на идеи как да се развива ски-зоната или как да направим ски-услугата в Банско по-добра, как да се превърне Банско в един модел за развитие. „Убедени сме, че добрите решения не предполагат непременно прекрояване на територияата на НП Пирин. Съществуващите режими са съобразени със статута на парка като обект на световното природно наследство“, отбелязва Попйорданов.
Според негови данни през последните 15 г. община Банско е загубила близо 2 хил.жители. Младите хора не намират работа в Банско, защото е налице свръхнасищане на предлагането, позициониране като евтина туристическа дестинация – 4-5 звездни хотели на цените на къщи за гости, оттук и невъзможност да се предложат добри заплати, пише експертът. „Банско се е превърнало в инкубатор на миграция. Тук работят мигриращи от морето със срочни договори хора, реално общината не прави нищо за развитие на другите доскоро основни отрасли на местната индустрия, които могат да осигурят целогодишна заетост, грижа на общината е единствено и само ски-зоната“, твърди той.
„Общината е допуснала строителство на хотели и апартаментни комплекси, които трикратно надхвърлят поемната способност на територията на ски-домейна. Заедно с останалите построени хотели в Разложкото поле, това създава огромен натиск върху защитената територия и същевременно големите хотели и апартаментни комплекси убиват с цените си всякаква малка местна хотелска инициатива“, е неговото мнение.
Според него малките хотели и къщите за гости са се превърнали в хотели за строителите и са изправени пред фалит, а цените им не са мръднали през последните 15 г. „Днес Банско изцяло се е лишило от шанса да бъде един привлекателен планински град, с гъсто и грозно застроени квартали, в които няма и помен от хармонията на архитектурата в старото Банско. Перспективите за бъдеще са заличени“, смята експертът.
Той настоява за съдържателна и експертно подкрепена дискусия, която да очертае проблемите на ски-зона Банско и Национален парк "Пирин", и пътищата за тяхното разрешаване в името на опазването на този природен ресурс.
БААТ предлага на Министерски съвет да приложи закона по отношение на вече констатираните нарушения и след провеждане на поредица от кръгли маси с експерти, като се стъпи на един обстоен анализ на цялостното развитие на Банско и Разлог и ски-зоната там и на реалните перспективи и потребности, които туризмът в този район има, да прецени дали да продължи договора с концесионера или да го прекрати с произтичащите от това последици.