Какво е нужно за изграждането на устойчив бизнес?

Устойчивият бизнес постига все по-бързо рентабилност и печалба и разширява базата си от клиенти. Фокусът му е върху увеличаването на маржа и разрастването на бизнеса органично, за да не зависи от външно финансиране. Важно е да има механиката и познанията да достига до клиенти, които ще бъдат такива дълго време за компанията. А допълнителен фактор е и попадане в ниша, тъй като такава среда сама по себе си гарантира известна устойчивост.

Това е дефиницията за устойчив бизнес, до която участниците във втория панел на Клуб Инвестор „Предприемачество“ достигнаха по време на дискусията си.

„Когато един бизнес става устойчив, се полагат семената на факторите впоследствие тази устойчивост да бъде подронена“, коментира проф. Димо Димов от университета Бат във Великобритания. „Има ли разрешение един проблем, това създава предпоставки той да бъде решен с нови технологии по-бързо, по-евтино и по-качествено“.

Според него именно в това отношение устойчивостта не е нещо, което е постоянно или на което може да се разчита постоянно. Трябва да се следят и да се реагира на сигнали, които показват, че настъпва нов процес, към който трябва да се адаптираме.

„Не правим бизнес на всяка цена и не взимаме решения на всяка цена. Не правим неща, които не можем да правим, макар че за тях има търсене“, коментира Владислав Симов, изпълнителен директор и съосновател на Доместина, по отношение на практиките, с които той самият прави бизнеса си устойчив.

“Ежедневно има запитвания и нужди на клиенти, които много агресивно стигат до нас“, допълва той. Според него обаче ако те са по-опортюнистично настроени към възможности, биха били склонни да изкривят модела си и да направят компромиси, което би разклатило бизнеса им доста.

Позицията му бе подкрепена и от основателя на Gombashop Георги Костов. Той сподели, че в технологичния сектор няма как да застинеш във времето и да разчиташ на едно и също ноу-хау и на едни и същи практики, колкото и те да са ядрото и концепцията на бизнеса, тъй като нещата се променят твърде бързо. Именно затова „от една страна, трябва да сме суперадаптивни към новите практики, но от друга страна, стремейки се да предлагаме възможно най-качествените решения, ние не на всяка цена приемаме различни възможности, които бизнесът предлага“.

На въпрос дали има връзка между сферата, към която се насочва един предприемач, и това, което наистина обича да прави, проф. Димов поясни, че в началото на предприемаческия процес, когато става въпрос за една идея, може да има само една причина тя да се реализира и тази причина е „дейността, свързана с тази идея, да ни доставя вътрешно удоволствие, да е свързана с нашата страст“.

Една от най-опасните комбинации според него обаче е хората да бъдат надъхани за предприемачество, без да бъдат подготвени за същността на процеса, през който трябва да преминат.

Участниците в панела като цяло се съгласиха, че в България има сериозен недостиг на качествени кадри, както висококвалифицирани – например в технологичния сектор, така и по-нискоквалифицирани, като това до голяма степен е свързано с българското образование. Според Георги Костов големият проблем е самата образователна система, при която се работи с остарели технологии, има ниска степен на адаптивност, а възнагражденията също не са мотивиращи. За да преодолеят това, компании като Gombashop или Telerik инвестират в кадри, обучавайки ги.

По отношение на по-нискоквалифицираните кадри пък Владислав Симов коментира, че все още не се срещат често устойчиви компании, които работят с конкретна техническа или механо специалност. „Хората дори не могат да си представят, че в средното си образование ще вземат някаква техническа квалификация, която ще им даде възможност за развитие впоследствие“.

„Не виждам защо университетите не могат да се превърнат в инкубатори на бизнес възможности, но бих се запитал защо биха искали подобно нещо“, коментира Алек Кембъл, директор на пространството за съвместна работа Aspire към Американски университет в България. Според него идеята на университетите е да предоставят образование, да подкрепят таланта, а не да създават бизнеси.

Университетът трябва да осъзнае, че не може да бъде в центъра на предприемаческата екосистема, той може да води таланта към нея, да го подкрепя, да предоставя възможности на студентите наистина да поемат риск. А след като завършат и предприемат предприемачески инициативи, да им предложи необходимото менторство и канали към предприемаческата екосистема, която вече съществува.

Клуб Investor.bg се провежда с подкрепата на Първа инвестиционна банка, Optimystica и Американски университет в България. Институционални партньор на Клуб Investor.bg са Елана Финансов Холдинг и Smartmoney.bg.

Вижте още от дискусията: