Д-р Анна-Мари Виламовска е секретар за иновационна политика на президента на Република България, Н.Пр. Росен Плевнелиев.
Тя е съпредседател на Президентските съвети за наука и образование, както и за социално и икономическо развитие, и представлява България в Съвета на ЕС за насърчаване на дигиталното предприемачество. Лидер в кампаниите Watify Digital Entrepreneurship Campaign и eSkills 2015 г. и посланик на Sofia Tech Park, Виламовска също така ръководи президентските награди “Джон Атанасов” за талантливи млади ИТ учени и предприемачи. В обсега й попада и благотворителната инициатива “Българската Коледа“, най-голямата национална дарителска кампания.
С Анна-Мари Виламовска говорим за иновациите, предприемачеството, финансирането му и как държавата може да помогне на развойните дейности.
Г-жо Виламовска, фокусът на предстоящия Клуб Инвестор, в който и Вие ще участвате, са иновациите и предприемачеството. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в България продължават да са под 1% от БВП. Как според Вас страната би успяла да навакса изоставането в областта на науката, изследователската дейност и иновациите?
Необходимо е да приоритизираме това перо в националния ни бюджет. Няма как да постигнем заложените като цел към 2020 г. 1,5 % от БВП, ако всяка година нямаме 20% растеж на годишна база при тях. Но трябва да го направим по правилния начин – ефективно, т.е. създавайки центрове за върхови развойни дейности, в науките и икономическите сфери, в които имаме висок потенциал.
Така че това увеличение да ни помогне за крайната ни цел – да бъдем по-конкурентоспособни в рамките на Европа. Трябва да повишим успеваемостта си в рамките на Хоризонт 2020, където в момента не стоим особено добре, но имаме и първите успехи, отново в сферата на ИКТ. Х 2020 финансира с близо 72 млрд. евро наука, изследователска дейност и иновации в Европа за периода 2014 – 2020, и както тя, така и ERC и дискутираният в момента European Innovation Council, са подчинени на логиката, че успешната наука и успешните иновации, са наднационални.
За да успеем, имаме остра нужда от реформа във висшето образование, където финансирането да започне да се подчинява в решаваща степен на качеството на образователния продукт, на елемента развойна дейност и колаборации бизнес-наука.
Промени са нужни и в ресор „наука“ – както при научните ни академии – БАН и Селскостопанска академия - така и, и вероятно на първо място, при финансовите инструменти, които задават стимулите за тях. Тези два ресора са ключови, за да можем да привличаме още по-ефективно инвеститори в секторите с висока добавена стойност, иновации, киберсигурсността и високотехнологичния сектор. Те са интерфейсът между производството на можещи да иновират кадри във всички сектори, и самите иновации (под формата на нови компании, нови процеси, нови продукти), и целта ни да превърнем българската икономика в такава базирана на висока добавена стойност и интелигентна специализация. Както споменах, към днешна дата, не тръгваме от ниска кота. Активният дебат за сините кадри в ИТ индустрията е добра илюстрация.
Каква роля би могъл да играе изграждащият се в момента София Тех Парк в това отношение?
Ключова. СТП е създаден, за да бъде платформа за технологичен трансфер. Той е и ключов компонент от националната ни научни инфраструктура (т.е. фактор за конкурентоспособността ни като звено в Европейската развойна и иновационна мрежа). Но със СТП ние се целим много по-високо от това. Той ще бъде ключов компонент в набиращата скорост иновационна екоситема в България, която включва развойните и образователни звена, пре-акселераторите (StartItSmart се отличават тук, Junior Achievement също), акселераторите (LaunchHub, Eleven), венчър фондовете (NEVEQ, BlackPeak и Empower Capital), утвърденият високотехнологичен частен сектор.
Бихме ли могли да се възползваме по-успешно от програмите на ЕС в тази област?
Да. В момента приключва строителството на СТП, фаза 1, което бе финансирано в огромна степен именно чрез тях. Във фаза 2 ще започне същинското функциониране на СТП, в ролята си на мултипликатор на ефекта от поне две от оперативните програми („Конкурентноспособност“ и „Образование и наука за интелигентен растеж“) в посока конкурентоспособност на развойните ни и научни продукти, в секторите, в които СТП е фокусиран.
За цялостния успех и устойчив растеж на иновационната ни екосистема от значение ще бъде и пълното разгръщане на инструментите, финансирани чрез ЕИФ/ ЕИМ, включително структурирането на мецанин фонд/ове и фонд/ове за технологичен трансфер. Те са спойките между развойни продукти и стартиращи компании, от една страна, и превъплъщаването на вторите в укрепнали компании.
Да отговоря ли с клишето „задавате ми наистина добър въпрос“? Шегата настрана, не мисля, че иновациите са задължително и единствено само високотехнологични. В редица сфери, като здравеопазването, революциите, например, в качеството и ефективността на медицинските грижи - разликите от порядъка смърт/ инвалидизация/ възстановено здраве – възникват само, когато има иновация в медицинските технологии (фармацевтичните и диагностичните технологии), съпътствана с иновация в процеса, чрез който се предоставят грижите (модел на финансиране на здравеопазването, модел на доставяне на грижите до пациента – видео консултация, вместо пътуване с линейка 50 км, дефибрилация веднага от парамедик, вместо забавена от лекар).
Но ролята, която дигиталните технологии играят самостоятелно (ИКТ индустриите), и като база или мултипликатор в традиционните индустрии, включително при МСП, е неоспоримо огромна. Според някои от последните данни за Европа напълно дигитализираните компании, включително МСП и традиционни сектори (като понятието обаче не значи наличие на е-магазин, а интегриране на тези технологии във всички аспекти на оперирането на компанията), постигат средно 10 пъти по-добри икономически показатели от сравнителите си. Средният ефект от подобна по-широка дигитална трансформация е в порядъка на 6% ръст в БВП на ниво ЕС годишно, като за различните сектори оценките варират от 15% до 20% кумулативен растеж до 2030-та г. в промишленото производство, до 47% - 57% ръст за креативните индустрии.
Скоростта на тази трансформация зависи и от степента на разпространение на е- или дигиталните умения. Те вече са толкова ключови, колкото чуждите езици, а много скоро мисля, че ще са равнопоставени със способността да четем и пишем. Затова и приех да бъда един от посланиците на кампанията на ЕК за дигитални умения, която в България е във втората си година.
Кои са по-важните иновации за Вас – тези в продуктите и технологиите, или организационните иновации, свързани със знанието за ефективно и евтино производство?
И двете. Но те са в симбиоза – истинските иновативни продукти водят до иновации в процесите, и обратно. За мен лично са много важни и иновациите в публичната сфера (например темата за дигиталното законодателство, която касае директно бизнеса, за дигиталната демокрация, включително ролята на социалните медии и отворените данни за прозрачността на управлението; за редизайна на публичната администрация).
Според доклада Innovation Union Scoreboard (IUS) 2014 на Европейската комисия обаче България отново е на опашката по иновации в ЕС. Страната ни заема 56-а позиция от 60 включени държави. По какъв начин според Вас държавата би могла да подпомогне иновациите в компаниите?
Не на последно място като подобри цялостния климат за реализиране на развойни дейности. Включително като създаде по-ефективна законова рамка за технологичен трансфер и за комерсиализиране на развойни продукти, родени чрез т.нар. open innovation, и такива, идващи от некомерсиални развойни центрове (spin off и spin out компании).
Съвсем конкретно погледнато обаче, има няколко промени, които могат да са от значителна полза. Това са концентрирани мерки, насочени основно към малките и средни предприятия. Те са най-иновативните, най-многобройните и, извън ИТ индустрията, срещащите най-сериозни пречки за излизане на глобалния пазар. Два национални примера: Ревизия на правилата на иновационния фонд към агенцията за МСП; активиране на грантова схема за създаване на съвместни продукти бизнесразвойни центрове. МСП са сегментът, към който се фокусират и не малка част от политиките и финансовите механизми за подкрепа на иновациите на ЕС, вкл. тези на ЕИБ/ЕИФ. Програмата COSME е ексклузивно ориентирана точно към:
· Подобряване достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти
· Подобряване достъпа до пазарите за МСП в световен мащаб
· Подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и
· Насърчаване на предприемачеството.
Бюджетът ѝ за периода 2014 г.-2020 г. е 2,3 млрд евро. Насърчаване на иновациите в компаниите е и една от ключовите идеи, застъпени в плана Юнкер, както и в националните ни оперативни програми „Конкурентноспособност“ (с общия бюджет от 1,39 млрд евро) и „Образование и наука за интелигентен растеж“ (701 млн. евро).
Изключително интересен за мен обаче е фактът, че въпреки, че сме на 56-та позиция в IUS през 2014-та, имаме локално развита иновативна индустрия - ИТ индустрията - която през последните 10 години отбелязва ръст на 500% по приходи, 60% от продажбите в сектора за са износ, и то за Съединените Щати, Канада и Западна Европа.
И това е на фона на най-голямата сделка за 2014-та в Централна и Източна Европа в софтуерния бранш – продажбата на българската „Телерик“ на гиганта „Прогресив софтуеър“ за над 262 млн. долара; придобиването на няколко водещи български компании в ИКТ сектора – „Софика груп“, „Фадата“ и др.; и установените партньорства на българските венчър фондове с някои от най-големите в Европа и света, напр. „Point 9 Capital“, „Early Birds“.
Тоест, опитът показва, че в конкретни ниши можем и сме изключително конкурентноспособни, т.е. иновативни. Въпросът днес е колко умело и бързо можем да премахнем спирачките, и нормативни и административни, в други сектори с висок потенциал, защото факторите направили тази такъв успех, поставят не малко въпроси.
Клуб Инвестор се провежда с партньорството на конкурса „Най-добра българска фирма“ и Fibank, Ърнст и Янг България и Empower Capital.
Институционални партньори на Клуб Инвестор са Индустриален Холдинг България, Елана Финансов холдинг, “Резиденшъл Младост“, SmartMoney.bg, CEO Club Bulgaria, Start It Smart, Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), Ловико Сухиндол, Академия по иновационен мениджмънт.