Зелените плащания ще затруднят всички страни членки на Еврозъюза. Въвеждането им като елемент от директните плащания за обработваема земя изисква сериозен контрол, административната дейност и организация на бази данни. Това каза пред телевизия Bulgaria On Air Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. Поводът е предстоящият Клуб Investor.bg, който ще се проведе на 28 април 2014 г. в Гранд Хотел София, като темата на дебата е „Печеливши агростратегии при новата Обща селскостопанска политика“.
Боянова припомни, че от 2015 година влизат в сила нови правила на Обща селскостопанска политика (ОСП), като промените са основно при директните субсидии.
До 1 август агроминистерството трябва да е готово с детайлите по регламентите, за да могат фермерите да планират бизнеса си. Възможно е да имаме проблеми, ако не сме подготвени, напомня експертът.
Тя посочи, че за директни плащания за българските земеделски производители ще се разпределят около 700 млн. евро годишно. Задължително 30% от тази сума ще е за зелени политики.
Когато земеделският стопанин си чертае земята догодина, трябва да знае, че задължително 5% от нивите трябва да останат екологично насочени площи - особености на ландшафта, групи или редици от дървета и др. Правилата на ЕС са толкова детайлни, че дори е разписано изискване дърветата в тези площи да са с корони до 4 м диаметър, а разстоянията между тях да са минимум 5 м, каза Боянова.
„Целта е не само да произвеждаме храни, а и да си пазим природата. Това е новото в ОСП от 2015 г. - позеленяват не само директните плащания, а и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)”, допълва тя.
Светлана Боянова коментира и обещаните от политиците 1250 евро за най-малките фермери, като средствата за това ще са от бюджета за директно подпомагане. Тя предупреди, че, според регламента, средствата ще се дават на стопани с поне 10 дка земя. Проблемът е, че малките стопанства – животновъди в планински райони, производители на плодове и др. масово притежават по-малко земя и така няма да могат да се възползват от схемата.
В крайна сметка фермерите може да получат по-малки суми – между 500 и 1 250 евро, в зависимост колко ще заявят това подпомагане, допълва председателят на Института за агростратегии и иновации.
Боянова коментира, че все още няма яснота дали България ще прилага преразпределителното плащане (част от директните плащания), при което за първите 300 дка всички стопани ще получават по-високи суми директни субсидии, или пък ще се избере схемата за таван на плащанията. При нея сумите за земеделците, които получават субсидия над 150 хил. евро, ще бъдат редуцирани минимум с 5%, но е възможно са се удържа повече.
„Дяволът е в детайлите и трябва да започнем да обсъждаме детайлно нещата помежду си“, посочи тя по повод очакваните нови правила за земеделието.
На дискусията в рамките на Клуб Investor.bg ще бъдат обсъдени и проблемите на животновъдите. „Ще говорим не само за производството на мляко или цените на яйцата и агнешкото месо, както обикновено се случва. Добре е предварително да се знае как ще бъде подпомаган този сектор, защото агроминистерството твърди, че е приоритетен, както и производството на плодове и зеленчуци“, посочи Боянова.
Тя допълни, че за фермерите са важни промените, свързани със заявяването на пасищата, реализацията на животинската продукция, директните продажби и създаването на местни пазари. Тези идеи са добри, но към момента са лишени от конкретика – кое колко ще струва и кой го плаща, заяви Боянова.
Тя посочи още, че при дебатите за новите правила ще загубим, ако започнем да делим фермерите на малки и на големи. В България има сериозен дисбаланс между двете групи производители. От 370 000 стопанства към 2010 г. 80% са малки. И двата вида производство са важни - големите произвеждат количества и задоволяват нуждите на пазара, а малките могат да произвеждат нещо бутиково, регионално или биопродукти, посочи Боянова.
Цялото интервю на Светлана Боянова пред Bulgaria on Air можете да видите във видеото
11:14 | 14.09.22 г.