При война на изтощение победителят не е страната с непреодолима сила, а тази с най-голям капацитет да понесе щети, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg.
Сегашната ценова война на петролния пазар не е много по-различна. Брентът се срина с най-много от войната в Персийския залив през 1991 г. насам, като спадна с 31% за няколко секунди, след като в петък срещата на ОПЕК+ претърпя провал, а Саудитска Арабия намали цените и обеща скок в производството.
Това решение за отваряне на крановете може да изглежда противоречиво от страна, която само преди дни се опитваше да придума Русия да се присъедини към съкращаване на производството с 1,5 милиона барела на ден. Това, което се случва обаче, всъщност е просто промяна на тактиката. Докато преди Саудитска Арабия се надяваше да запази позицията и приходите си на петролния пазар чрез насърчаване на сътрудничеството между основните играчи, сега тя залага на точно обратното: да започне игра на кой ще мигне пръв с Москва и американската независима петролна индустрия, като разчита, че ще остане последният играч.
Ако се осъществи правилно, този подход може да бъде изключително ефективен. Настоящата криза наподобява решението на Саудитска Арабия да наводни пазара на петрол през 1985 г. след години на сдържаност. Това събитие в крайна сметка спомогна за ускоряването разпада на Съветския съюз.
Всеки от основните играчи има предимства и недостатъци в момента. Никой не може да произвежда нефт толкова евтино, колкото Саудитска Арабия: извличането на барел от нейните петролни находища й струва само 2,80 долара, в сравнение с около 16 долара за Exxon Mobil и повече от 20 долара за Роснефт.
Режийните разходи в тази индустрия обаче могат да бъдат значителни. Точно такъв е случаят с Aramco, която не е просто петролна компания, а институция, почти неотделима от саудитската държава.
След като вземете предвид зависимостта на саудитската икономика от производството на петрол, най-добрата цялостна мярка за режийните разходи на Aramco вероятно е цената, при която бюджетът на страната се покрива - и това са огромните 83,60 долара за барел, които не сме виждали повече от пет години. Фискалният баланс на Русия се постига при около половината от тази цена – 42,40 долара за барел. Производствените разходи на американските производители са сходни – около 44 долара за барел.
Разбира се, при сегашните цени всеки губи. Брентът спадна до едва 31 долара за барел днес и ако се установи продължителна ценова война, това ниво може още да намалее. Ето защо трябва да започнем да мислим за способността на тримата играчи да издържат на болка.
02:53 | 13.09.22 г.