fallback

Музиката на финансовите пазари свири и всички танцуват, но рисковете се трупат

Започваме ново десетилетие с финансова система и инвеститорска база, които зависят от подкрепата на централните банки в по-голяма степен, отколкото сме виждали

09:21 | 22.02.20 г. 4
Автор - снимка
Създател

Неотдавна японското правителство номинира Сейджи Адачи за член на борда на Японската централна банка (ЯЦБ). Новината не предизвика особена реакция извън Япония, тъй като Адачи е малко известен, пише Джилиън Тет за Financial Times. 

Глобалните инвеститори обаче трябва да обърнат внимание на това. Адачи е прочут „рефлационист“, който подкрепя масираната парична експанзия. Неговият избор подсказва, че след две десетилетия на свръх разхлабена монетарна политика ЯЦБ е напът да удвои залога през 2020 г.

Това е забележително. Освен това Япония не е сама. Наскоро Федералният резерв остави лихвите в САЩ непроменени след три понижения през миналата година. Въпреки това Джей Пауъл, председателят на Фед, даде такива сигнали по време на пресконференцията си, на фона на умерения растеж в САЩ, че пазарите очакват още едно снижаване на ставките по-късно тази година.

Европейската централна банка (ЕЦБ) също запазва ултра хлабавия си курс. Така правят и повечето страни с равиващи се пазари. Всъщност днес е трудно да се намери централна банка с мисия за затягане освен шведската, която повиши лихвите от отрицателни до нула през декември.

Това добра новина ли е? Много инвеститори могат да извикат „да“. Повечето цени на активите се покачиха напоследък. „Много малко хора очакваха преди 12 месеца, че ще видим пазарната възвръщаемост, на която станахме свидетели през 2019 г.“, посочва Ан Ричардс, ръководител на Fidelity International, по време на Световния икономически форум в Давос. „Изсипването от централните банки на още бензин в огъня може да продължи сегашната ситуация“, допълва тя.

Мерките за финансовите условия илюстрират аргументите. Помислете за индекса на „финансовия стрес“, изчисляван от клона на Фед в Сейнт Луис и съставен от пазарни лихвени проценти и кредитни спредове. Между 2002 г. и началото на 2007 г. този индекс се измести от плюс 1,064 до минус 0,618 (отрицателното число показва хлабави условия), припомня Тет.

След това, по време на кризата през 2008 г., индексът се покачи над 5 преди да падне под минус 1 през 2012 г., след като централните банки предложиха подкрепа. Миналата есен той потъна още повече и сега е на ниво от минус 1,567, най-ниското от началото на изчисляването му през 1994 г. Индексът на финансовите условия на клона на Фед в Чикаго, който отразява преобладаващата ситуация, се движи в същата посока. Това означава, че финансирането днес е дори по-евтино, отколкото по време на кредитния балон преди кризата.

Преди обаче инвеститорите да започнат да ликуват, те трябва да разгледат два допълнителни момента.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 01:21 | 14.09.22 г.
fallback