Частичното възстановяване на отношенията между Русия и Украйна през последните няколко седмици няма да прекрати конфликта в източна Украйна или да накара Русия да върне анексирания Крим. Но в енергийно отношение сделката, договорена миналата седмица, е важна и за двете страни и е потенциално значителен успех за руския президент Владимир Путин, пише енергийният коментатор на Financial Times Ник Бътлър.
Споразумението включва нов петгодишен договор за газ, който ще се търгува между Русия и Централна Европа по съществуващите тръбопроводи, минаващи през Украйна. Включените обеми започват от 65 млрд. куб. м през 2020 г. и след това спадат до 40 млрд. годишно. Перспективата за по-нататъшна сделка остава отворена. Транзитните такси не бяха оповестени, но се говори, че са по-високи от сегашните. Като се има предвид, че те осигуряват 5 на сто от националния бюджет на Украйна, това е значителна победа за президента Володимир Зеленски.
В замяна Украйна оттегля исковете си на стойност 12,2 милиарда долара, които предяви пред международни съдилища срещу руския газов монополист "Газпром" заради предишни неизпълнения на договорените условия. Държавната украинската компания "Нафтогаз" ще запази 2,9 млрд. долара, които вече ѝ бяха присъдени от арбитраж в Швеция.
Директните покупки на газ от Русия за Украйна бяха преустановени през 2015 г., като Украйна се принуди да купува газ от европейския пазар. Споразумението не потвърждава, че те ще бъдат възобновени. Но много анализатори вярват, че това ще стане и че са договорени нови тарифни нива. Преди няколко седмици се заговори, че Русия е готова да продава 15 млрд. куб. м газ годишно на Украйна, а Путин бе цитиран да казва, че предлага отстъпка от 20-25 на сто.
Като цяло тези стъпки вероятно представляват най-добрия възможен резултат. Украйна няма голяма сила във взаимоотношенията със своя мощен съсед и при положение, че Франция и Германия настояват за договорно уреждане на въпроса, по-добри условия бяха малко вероятни.
Размяната на пленници в края на декември потвърждава, че и двете страни имат интерес от стабилизиране на отношенията. Зеленски успя поне в отстояването независимостта на Украйна - състояние на нещата, считано от мнозина в Русия като принципно нежелателно. Той без съмнение ще иска да надгради това чрез постоянни усилия за асоцииране с ЕС.
В енергийно отношение обаче балансът на настоящото споразумение облагодетелства Москва. Руският газ ще продължава да тече до Европа през Украйна, докато новият газопровод Северен поток 2, който достига през Балтика северното крайбрежие на Германия, е почти завършен и ограничен само от санкциите на Конгреса на САЩ.
Затоплянето между Русия и Украйна ще затрудни поддържането на санкциите на фона на силна съпротива от германското правителство. Канцлерът Ангела Меркел ги определи като неприемливо „екстратериториални“. Шансовете газ да потече към Европа през Северен поток 2 в рамките на следващите 12 месеца със сигурност са се подобрили.
Ако това се случи, Русия ще има алтернативни тръби, по които да снабдява европейския пазар на газ - едната до Централна Европа през Украйна, а другата - до Северна Европа през съществуващите тръби и през Северен поток 2. При ниските разходи за добив и транзит, Газпром ще бъде в състояние да завземе нарастващ дял на пазар, който в най-добрия случай е статичен по отношение на общите обеми и според някои прогнози е напът да се свие през следващите 20 години.
Това ще направи много трудно за потенциалните алтернативи - например втечнения природен газ от САЩ - да се конкурират ценово. ЕС може и да говори за диверсификация на своите доставчици, но Путин разбира по-добре енергийния пазар. Държейки ключовите инфраструктурни активи, Русия си гарантира важен източник на експортни приходи.
19:43 | 13.09.22 г.