Трябва ли да спрем употребата на въглища и нефт?

Дидие Oло обича кратките и остри изказвания.

„Въглищата са нашият най-голям враг и ние трябва да ги унищожим“, казва той на световната енергийна конференция в Истанбул, цитиран от германския икономически всекидневник Handelsblatt. Oло не е някой буйстващ екоактивист, който по погрешка се е появил на срещата на върха на енергийния елит в Истанбул, а главен мениджър на френския газов и енергиен концерн Engie. Компанията, която преди се казваше GDF Suez и която беше известен газов монополист, трябваше да отпише през предишните години милиарди евро заради нерентабилни електроцентрали. 

Бумът на производството и използването на енергия от възобновяеми източници и произтичащото от това поевтиняване на цената на електроенергията в Европа  доведе до това Engie и други енергийни доставчици да генерират големи загуби. В цяла Европа може да се наблюдава едно абсурдно развитие. Замърсяващите въглища изтласкват сравнително чистия газ от енергийния пазар. Докато електроенергията, добивана от въглища, която въпреки настъплението на зелената енергия се задържа на константни нива от 833 тераватчаса на година, то производството на електроенергия от природен газ се е свило с почти 40% от 2010 г. насам и се равнява на 485 тераватчаса на година. 

Oло се изнервя от това. Той смята, че нещата трябва да са съвсем различни. В края на краищата ЕС иска драстично да намали емисиите си въглероден диоксид. А използването на въглища за производство на електроенергия е с около 2/3 по-вредно за климата, отколкото това на газта. Това е парадокс – по пътя към епохата, в която 100% от енергията ще са от възобновяеми източници, газта е считана от експерти като идеален мост за балансиране при използване на силнозависимата от климатичните условия енергия от соларни и вятърни централи.

Международната агенция по енергетика (IEA), една експертна мрежа на ООН, която се застъпва за достъпна и щадяща околната среда енергийна система, предполага, че търсенето на газ ще нарасне чувствително до 2060 г.. В средносрочен период обаче този ресурс няма да е перспективен за индустрията. Причината – газта е твърде скъпа в сравнение със сравнително евтините въглища и петрол. И докато финансовите наказания за производителите на парникови газове са твърде ниски, то скоро няма да има промяна на статуквото.

„Ние се нуждаем от висока цена за емисии на CO2, която да елиминира използването на въглища“ смята Оло. Сегашната цена за емитиране на тон CO2 е малко над 5 евро. За да може газовите електроцентрали да заместят ТЕЦ-овете, е необходима цена от поне 30 евро, показват изчисления на мозъчния тръст Agora Energiewende. “Време е за борба“, каза мениджърът на Engie. В противен случай „златният век за газта“ ще си остане само илюзия.

Клаус Шефер също се съгласява с него. Изпълнителният директор на Uniper, поделението за електроцентрали, което енергийният концерн EON отдели от себе си преди месец с впечатляващо първично публично предлагане, настоява за ясни обяснения от политиците. “Газта ще продължава да се използва, a в бъдеще ще изпълнява ръководна роля“, казва Шефер в Истанбул. Той смята, че точно сега е дошло времето управляващите да създадат стимули, които да направят инвестирането в газ рентабилно.

Високият 1,90 метра мъжага смята, че газта е гръбнакът на енергийните трансформационни процеси. По думите му тя е гарант за сигурност на доставките с много предимства. „ВЕИ се нуждаят от гъвкав партньор“, обяснява Шефер. Газохранилищата и превръщането на природния газ във втечнен могат да помогнат за компенсиране на слабостите на зелената енергия. Човек може да използва газта, за да се топли, да произвежда електроенергия или да я използва като автомобилно гориво.

Възгледите на Шефер се споделят и от други. Целият енергиен сектор оценява предимствата на газта. Боб Дъдли, изпълнителният директор на британската петролна компания BP, преструктурира задлъжнелия концерн из основи. Бъдещият фокус на компанията ще се измести от петрола към газта. До края на това десетилетие 60% от портфолиото на компанията ще трябва да се базират на газ. „Газта ще трябва да има все по-важна роля като заместител на въглищата“, казва Дъдли на световната енергийна конференция.

Дори Амин Насер е за нарастване на използването на фосилни енергоизточници, които са щадящи околната среда. Изпълнителният директор на най-големия петролен концерн – саудитския Aramco, оповести през миналата седмица, че през следващите 10 години компанията ще инвестира около 300 млрд. долара в развиването и разработването на нови газови резерви. Това ще се яви тотално нова епоха за саудитския държавен концерн, който е оценен на четири трилиона долара и е по-голям от икономиките на повечето държави на земята.

Насер е наясно, че за да се спаси света от климатичен колапс, е необходимо повече от 80% от залежите на въглища и петрол да останат в земните недра. Насер ускорява въпросната трансформация поради притеснения, че минералните ресурси на саудитското кралство може да се обезценят. Ако концерни като Aramco продължат с все сили да добиват все повече петрол и въглища, биха предизвикали толкова сериозно глобално затопляне, че огромни райони от земята биха станали необитаеми. Благодарение на подписаните на климатичната конференция в Париж договори, с които повече от 195 държави се съгласиха, че трябва да се спре използването на фосилни енергийни ресурси, светът ще успее да избегне този сценарий.

За Дидие Оло всичко това е твърде бавно и недостатъчно. „Ние най-сетне трябва да подобрим ситуацията.“ настоява мениджърът на Engie. Газта трябва час по скоро да стане конкурентоспособна. Необходима е и коренна промяна в транспорта. „Враг номер 1 са въглищата, а номер 2 е дизелът. Ние трябва да ги унищожим“, казва Оло.

Лесен начин, чрез който може да се намалят емисиите въглероден диоксид, е дизелът като гориво да бъде заменен с втечнена газ. За транспортния сектор с тежкотоварни машини газта определено се явява алтернатива. За да може тя да се превърне в конкурентоспособна на петрола и въглищата е необходима политическа помощ, казва Бернард Хартман за Handelsblatt. Енергийният експерт на консултантската фирма Oliver Wyman засега вижда само празни обещания от страна на управляващите.

Хартман предвижда, че газовата индустрия има отлична перспектива в дългосрочен период, но в кратко и средносрочен аспект нещата не са толкова розови. IEA стигна до извода в своя последен доклад, че търсенето на газ остава слабо. „В следващите 5 години делът на газта в световния енергиен микс ще се покачва съвсем слабо“, смята IEA. Ще се наложи да почакаме още дълго, докато действително настъпи Златната ера на природния газ.