Преди повече от 21 години е последният път, когато Федералният резерв на САЩ увеличава лихвените проценти, а основният му европейски партньор Бундесбанк прави точно обратното – облекчава паричната си политика.
Месецът е май 1994 г. - Нелсън Мандела полага клетва като първият цветнокож президент на Южна Африка, а Ламаншът вече свързва Великобритания и Франция, разказва Bloomberg. Същевременно Джанет Йелън преподава в Калифорнийския университет и е напът да стане управител във Фед, а Марио Драги заема висока позиция в италианското министерство на финансите. Тогава не съществува нито еврото, нито Европейската централна банка, и основният лихвен процент в Европа се определя от германската централна банка – Бундесбанк.
През май 1994 г. Фед начело с Алан Грийнспан вдига основния си лихвен процент от 3,75 на 4,25%, „за да поддържа благоприятните тенденции в инфлацията и икономическата експанзия“.
Междувременно Бундесбанк, управлявана от Ханс Титмайер, намалява ставката от 5 на 4,5%, за да стимулира икономическия ръст в най-голямата европейска икономика. Неизказано остава желанието от страна и на двете централни банки за по-силен долар, след като поевтиняването му започна да тревожи финансовите пазари.
През декември тази година пазарите очакват Фед да вдигне лихвените проценти от рекордно ниските им нива, а пък Европейската централна банка – да разшири програмата си за парични стимули, вероятно чрез изкупуване на повече активи или пък чрез допълнително понижение на лихвата по депозитите.
„Политиката на централните банки в момента е основният двигател на на пазарите, като голямата тема са разнопосочните мерки“, казва Джеръми Хейл, директор на звеното за макроикономическите стратегии в Citigroup в Лондон.
„Не е особено честно да се правят паралели между 1994 г. и днес“, подчертават от Credit Suisse. „Тогава лихвените проценти в Германия са в процес на понижение след бума, последвал обединението на Източна и Западна Германия, а доходността по държавните облигации остава по-висока от тази по американските книжа макар и при противоположната политика“, припомнят анализаторите.
В крайна сметка доходностите се сближават с поддържането на съответните политики от страна на Фед и на Бундесбанк. Доходността по 10-годишните щатски облигации се повишава с 200 базисни пункта, а до средата на 1995 г. доларът започва да поскъпва.
Джеръми Хейл от Citigroup прогнозира по-плавна крива в доходността по краткосрочните облигации, след като Фед вдигне основните лихвени проценти. Акциите на европейските фондови пазари вероятно ще се представят по-добре от американските, смята той.
Анализаторите от Credit Suisse също очакват доларът да поскъпне и дори да се стигне до паритет с еврото. Фактори, които биха попречили на такова развитие, включват поскъпващ долар, който да откаже Фед да вдигне лихвите, както и по-слабо евро, което пък да разколебае ЕЦБ от разширяване на схемата за изкупуване на активи.
Анатол Калетски, главен икономист и съпредседател на консултантската компания Gavekal Dragonomics, обаче не е толкова сигурен за посоката, в която би поел доларът. Според него историята може да се повтори както през 1994 г., когато доларът продължи да пада спрямо германската марка до април 1995 г., когато започна 2-годишно поскъпване.
„Разбира се, миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати“, подчертава Калетски. „Само защото доларът е отслабнал през 1994 г., не означава, че ще поевтинее отново. Но също така далеч не е неизбежно доларът да поскъпне“, казва той.