"Необходимо е да се води диалог за офшорните зони в света, но не трябва да стигаме до демонизирането им, защото алтернативните инвестиции и мобилният капитал не могат да съществуват без тях“, коментира Мартин Цанов, анализатор към Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, в ефира на Bulgaria On Air.
По думите му офшорките не трябва да се закриват изцяло, но не трябва и да си затваряме очите за тях, защото се получава данъчен дъмпинг, а офшорните зони никнат като гъби. „Не бива да говорим, че тези лоши хора от правителствата и Г-8 искат да вземат парите на честните хора“, смята той.
„Трябва да има проследимост и ясни регулации за произхода на парите при влизането им в „данъчните оазиси“. Те растат в последните месеци и въобще не са притиснати, както твърдят всички“, категоричен беше Цанов.
„По целия свят, включително и на срещата на Г-8, говориха за това да се спрат офшорките. Проблемът е гладът на правителствата за повече данъчни приходи след кризата“, твърди Стоян Панчев, съосновател на Експертен клуб за икономика и политика.
Той даде за пример позицията на британския премиер Дейвид Камерън за прекратяване на офшорните зони, като същевременно страната има много такива, като Британските Вирджински острови. По думите на Панчев неморалното е това, което правят правителствата с налагането на високи данъчни ставки от 50% и повече.
„Проблемът не е съществуването им. Привлекателното е, че всяка офшорна зона предлага много ниски данъци, понякога никакви, банкова сигурност или анонимност, от която се възползват хората и възможността за регистрация на кораби (търговската флотилия в света е регистрирана основно на островите с облекчения, а не в САЩ или Великобритания), коментира Панчев.
„Хонконг дължи до голяма степен икономическото си развитие на това, че е бил офшорна зона още преди да станат популярни „данъчните оазиси“.