С успешното обратно изкупуване на дълг Гърция разчисти пътя за следващия транш от многомилиардната си помощ. Програмата за обратно изкупуване на старите държавни облигации за 30 млрд. евро вече е изпълнена, съобщиха дипломати от ЕС във вторник, след конферентен разговор на финансовите министри на страните от еврозоната, предаде Ройтерс. „Това не изглежда зле", казва дипломат. Изискването за отпускането на близо 44 млрд. евро спешни заеми от помощната програма изглежда изпълнено. С парите ще бъде избегнат финансовия колапс на страната.
Окончателно решение за отпускане на парите министрите ще вземат по време на специално заседание този четвъртък, точно преди началото на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Но ЕС държи на тази цел, подчертават дипломати.
Очаква се и международният валутен фонд (МВФ) да прехвърли своя принос още през тази година. Финансовите министри пък не публикуваха никакво съобщение след съвещанието, при което е ставало дума само "за протоколни неща".
Това би трябвало да сложи край на продължилата месеци безизходица при отпускането на следващата помощ. От гледна точка на страните от еврозоната и МВФ, Атина отново е в състояние да погасява дълговете си, без да застрашава своя растеж.
Целта на програмата е да се намали наведнъж тежестта на дълга на Гърция с около 20 милиарда евро. Атина изкупи със заети от EFSF около 10 млрд. евро акции на стойност от 30 милиарда евро. Първоначално Гърция определи 7 декември като краен срок за участие в операцията, но удължи срока до 12 ч. по Гринуич (14 ч. българско време) днес.
Обратното изкупуване на гръцки дълг е част от последните мерки за намаляването на дълговото бреме на страната, които бяха одобрени от лидерите на еврозоната. За целта Атина получи 10 млрд. евро от временния спасителен фонд на еврозоната. Според изчисленията на еврогрупата операцията ще спомогне за понижаването на гръцкия дълг до 124% през 2020 г. от близо 190% през 2014 г.
В момента частни инвеститори притежават гръцки облигации на обща стойност 63 млрд. евро, от които книжа за 25 млрд. евро за собственост на хедж фондове, за 17 млрд. евро – на гръцки банки, а за 8 млрд. евро – на гръцки пенсионни фондове, от които гръцкото правителство не поиска да се включат в операцията.
Загубите, които ще понесат банките вследствие на настоящата операция, ще бъдат покрити от средствата за рекапитализирането им, като по-голямата част от сумата по траншовете, за които стана въпрос, ще бъдат използвани за тази цел.
Въпреки това Гърция вероятно ще се нуждае от повече от одобрените от еврогрупата 10,2 млрд. евро от фондове на Европейския механизъм за финансова стабилност, съобщи атинският вестник Kathimerini. Причината е, че Атина е направила на инвеститорите по-добра оферта, отколкото се е очаквала, за да успее да ги привлече. През ноември облигациите са стрували средно около 23% от първоначалната им стойност. Атина обаче предложи за обратно изкупуване книжата на цени между 30 и 40 на сто от първоначалната стойност на облигациите. Затова МВФ призовава за увеличаване на спомагателната сума.
Междувременно Гърция набра 4,4 млрд. евро на пазара на краткосрочни заеми, съобщи ИТАР-ТАСС, като се позова на данни на гръцката Агенция за управление на държавния дълг.
Срещу съкровищни бонове със срок на погасяване след месец бяха получени 2,76 млрд. евро, като доходността по книжата се повиши слабо до 3,99% от 3,95% на предходния аукцион на съкровищни бонове със същия матуритет. Още 1,62 млрд. евро бяха набрани от емисия 6-месечни съкровищни бонове, но тук доходността се понижи до 4,38% от 4,41% на аукцион на облигации с аналогичен срок на погасяване, проведен през ноември.
01:10 | 10.09.22 г.