Движенията на пазарите през тази седмица ни напомниха много ясно колко зависими са котировките от политиките на централните банки и особено от агресивното вливане на ликвидност от страна на Федералния резерв и ЕЦБ.
Въпросът за пазарите се свежда до това дали централните банки ще продължат с тази си политика, а проблемите, пред които те са изправени са все по-сложни, пише за CNBC Мохамед Ел-Ериан, главен изпълнителен директор на Pimco.
Централните банки се сблъскват с това, което председателят на Фед Бен Бернанке правилно нарече „необичайно несигурна перспектива”. Те са принудени да използват груби инструменти. Те също така получават много малко подкрепа от други държавни структури, а сериите им от интервенции неизбежно изкривяват ценовите сигнали, променят начина на функциониране на пазарите и разстройват ликвидността.
Като цяло ключовото съблюдаване на баланс в политиките - между ползи, разходи и риск - става все по-малко привлекателно за централните банки. Оттук и тяхната колебливост за допълнителни действия, която се излъчва напоследък, особено на фона на подобряващи се икономически данни.
Когато натискът обаче се засили предполагаме, че централните банки може в крайна сметка отново да прибегнат до печатарските си преси, особено ако пак се появят съществени икономически и финансови колебания.
Трябва да се подчертае, че става въпрос не какво централните банки трябва да направят, а какво е вероятно да сторят. Ако те бъдат принудени да влеят ликвидност в глобалната финансова система, то няма да е продиктувано от позитивни, а от негативни оценки.
Тези институции знаят, че техните политики сами по себе си не могат да доведат до желаните иконмически резултати и са все по-наясно с неблагоприятните съпътстващи ефекти, както и с непредвидените последици, от необичайните им действия.
Но те също така усещат, че не могат да гледат отстрани, докато политиците се препират, другите институции се колебаят, а икономиката буксува.
Пазарният фокус върху политиките на централните банки обаче няма да изчезне скоро. Нещо повече, той ще еволюира като включи и въпроса, от който зависи устойчивостта на „бичия” пазар: дали централните банки ще успеят да делегират стратегическите си предизвикателства - било то на една стабилизирана икономика, или пък към други институции с по-добър инструментариум, които по различни причини предпочетоха досега да останат встрани.