Цените на храните в света останаха близо до рекорд, тъй като нашествието на Русия в Украйна нарушава търговията, като увеличава глада и задълбочава кризата с издръжката на живот, предава Bloomberg.
Нашествието на Русия рязко намали износа от Украйна, един от най-големите доставчици на зърно и растително масло. Блокадата на ключови черноморски пристанища задълбочава сътресенията за веригите на доставка, като тласка цените нагоре и накара ООН да предупреди, че недостигът на храна може да накара милиони хора да мигрират.
Индексът на ООН на световните цени на храните е намалял с 0,6% през май спрямо предишния месец. Цената на растителното масло е спаднала с 3,5%, отчасти благодарение на отмяната от Индонезия на забраната за износ на палмово масло, съобщи Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).
Фермерите са изправени пред рекордни цени на енергията и на производствените разходи и ООН съобщава, че липсата на изкуствени торове може да задълбочи продоволствената криза през 2023 г. Цените на храните вече бяха високи заради проблемите пред логистиката и възстановяването на търсенето след пандемията. Инфлацията при храните нанася най-тежък удар на бедните страни, където хранителните стоки съставляват голям дял от бюджетите на потребителите.
Индексът на ООН на цените на храните нарасна с 13 на сто през март, най-бързия му темп в историята, веднага след нашествието на Русия, след което намаля леко през април, тъй като търсенето на растително масло се понижи, а цените на царевицата спаднаха.
Цените на растителното масло и на зърното растат и заради протекционистични мерки, тъй като страните се стремят да защитят собствените си пазари. Малайзия, например, забрани износа на пилета, а Индия ограничи доставките на пшеница и захар.
Въпреки намаляването на цените на храните през май за втори пореден месец индексът на ФАО все още е с 22,8% над нивото година по-рано, уточнява Ройтерс.
В отделни данни за търсенето и предлагането на зърнени храни ФАО очаква световното производство на зърнени култури да намалее през 2022-2023 г. за първи път от четири години до 16 млн. тона спрямо рекордните нива през 2021 г. от 2,784 млн. тона.
Докато индексите на цените на млечните продукти, захарта и растителното масло намаляват миналия месец, индексът на месото е нараснал и е достигнал най-високото си ниво в историята, а този на зърнените култури се е повишил с 2,2%, като цената на пшеницата е нараснала с 5,6% на месечна база. За една година пшеницата е поскъпнала с 56,2%.
„Ограниченията за износа създават пазарна несигурност и може да доведат до ръстове на цените и повишаване на волатилността им. Спадът на цените на маслодайните култури показва колко важно е, когато ограниченията бъдат премахнати и се позволи на износа да върви гладко“, коментира главният икономист на ФАО Максимо Тореро Кулен.
Индексът на млечните продукти също намалява с 3,5% на месечна база, а цената на млякото на прах е отбелязала най-голям спад заради пазарната несигурност, свързана с продължаващите блокади заради COVID-19 в Китай.
Индексът на цената на месото е нараснал на месечна основа с 0,6% през май, като цената на говеждото месо е останала стабилна, а цената на свинското месо е намаляла. Спадът обаче е бил неутрализиран от силното поскъпване на пилешкото месо.
В първата си прогноза за световното производство на зърнени храни ФАО прогнозира спадове за царевицата, пшеницата и ориза, докато при ечемика и соргото се очаква ръст на производството.
„Прогнозите се основават на състоянието на вече прибраната реколта и на намеренията за тази, която предстои да бъде засадена“, отбелязва ФАО.
Световното потребление на зърнени храни се очаква да намалее с 0,1% през 2022-2023 г. спрямо година по-рано до 2,788 млрд. тона, първо свиване от 20 години насам.
07:12 | 13.09.22 г.