Инвазията в Украйна породи много важен въпрос за търговците на горива в Европа: трябва ли да бъде позволено референтните цени в региона да отразяват цената на товарите с дълбока отстъпка от Русия или не?
Отговорът на този въпрос не е прост - европейските купувачи сами си налагат рестрикции да купуват руски петрол след началото на войната, въпреки че няма законова пречка пред сделките, пише Bloomberg.
Въпросът е важен, защото нещо трябва да подкрепи както дългосрочните, така и краткосрочните договори за търговия с горива, защото са заложени милиарди долари.
Потенциалният мащаб на разкола стана очевиден в сряда на северозападния европейски пазар на суров нефт за производство на бензин и пластмаси.
Shell Plc., най-голямата петролна компания в Европа, която избягва руските доставки, беше готова да плати 12 долара за тон над регионалния показател, за да си осигури пратка. Офертата на компанията съдържаше важно предупреждение - повече от половината от всичко, което тя купи, не трябва да идва от Русия.
Според запознати с търговския прозорец, организиран от S&P Global Platts, продавачи не е имало.
За разлика от тях Gunvor Group, друг търговец, предлага същия продукт без ограничения за произход. С други думи, може да достави руски петрол, ако се намери желаещ купувач. По същество компанията предлага същото гориво, което Shell търси на цена от 13 долара за тон по-ниска от тази, на която Shell наддава. Купувач не се е появил.
Това повдига въпроса каква е реалната цена на суровия нефт.
Platts събира жизнеспособни оферти и сделки, за да публикува сравнителни цени на горивата и петрола. Според данните доставките от Русия могат да бъдат включени за целите на определяне на цените.
В известие от 22 март компанията посочва, че нейните „оценки на цените отразяват петролни продукти с открит произход“ и че „публикуваната информация за оферти купува, продава и реални сделки, която се отклонява от стандартите на Platts, може да подлежи на нормализиране на базата на произход и в зависимост от степента на отклонението може да не бъде напълно отразена в крайната оценка“.
Ситуацията повдига въпроса какво ще стане, ако няколко търговци се стремят да продадат милиони тонове доставки, които са – за някои потенциални купувачи, по същество некупуваеми.
Shell също търси дизел в Северозападна Европа и в Средиземно море със същото предупреждение – не купува гориво с произход от Русия. Доставеният продукт ще се счита за руски, ако 50% или повече от него са произведени там.
Така че каква е реалната цена на дизела, ако друг търговец се стреми да продаде руски дизел на по-ниски цени и няма желаещи купувачи?
Времето ще покаже, но нещата ще останат нестабилни за продължителен период от време.