Цената на суровия петрол нараства в петък поради опасения, че руската инвазия в Украйна може да наруши световните доставки на енергия, пише Bloomberg.
Европейският суров петрол Брент поскъпва с 2,53%, или 2,51 долара, до 101,59 долара за барел. Предходният ден сортът достигна 105 долара за барел, което е най-високото ниво от 2014 г. насам.
Цената на американския бенчмарк West Texas Intermediate (WTI) се увеличава с 2,26%, или 2,10 долара, до 94,91 долара за барел.
САЩ обявиха най-строгите си санкции някога срещу Русия, докато танковете и войските на Москва доближаваха украинската столица. Американският президент Джо Байдън обяви, че страната няма да бъде изключена от системата Swift, защото Европа се е противопоставила на това предложение.
"Обявявам нови санкции срещу Русия, които ще доведат до сериозни загуби за руската икономика", изтъкна Байдън. „Ще го кажа ясно. САЩ не правят това сами. Месеци наред изграждаме коалиция от партньори, които представляват половината от световната икономика. Надяваме се на общото въздействие на нашата реакция“, добави той в четвъртък.
„Първоначалните опасения, че петролът ще бъде обхванат в някоя от санкциите срещу Русия, вече се успокоиха, което доведе до затихване и на вчерашния ценови възход“, каза старшият суровинен стратег в Australia & New Zealand Banking Group Ltd. Даниел Хайнс.
Руската инвазия в Украйна допринесе за силна волатилност на пазара, който вече бе притиснат заради недостатъчното предлагане. Силното възстановяване на търсенето след пандемията е предизвикателство за Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници, носещи общото название ОПЕК+. Въпреки че картелът се споразумя за умерено увеличаване на доставките и през следващия месец, страните износителки се затрудняват да отговорят на силното търсене, което увеличава цената на суровината.
Към момента единствено възобновяването на ядрената сделка с Иран би могло да внесе успокоение на петролния пазар. Връщането на иранския петрол би допринесло за повече доставки, което би спомогнало за баланса между търсене и предлагане. Макар редица дипломати от САЩ и Иран да увериха, че разговорите са вече във финална фаза, към момента развитие няма.
Затова и Байдън заяви, че САЩ работят с други страни, които са големи потребители на горива, за координирано освобождаване на резерви. Такива продажби обаче трябва да са големи, за да имат и голям ефект върху цените.
Япония и Австралия намекнаха, че може да станат част от международното освобождаване на резерви, докато Китай заяви, че няма спешни планове да се намесва на петролни пазари. Представител в Пекин посочи, че такъв ход ще се обмисли едва когато геополитическата ситуация в Европа се стабилизира.
Ситуацията в Украйна подпомогна и за поскъпването на златото. Традиционно то се приема като сигурен актив и съхранител на стойност във времена на несигурност. Златото се насочва към четвърта поредна седмица на ръстове, което е най-дългата подобна серия от началото на септември 2021 г. В петък неговата цена намалява незначнително с 0,45%, или 8,80 долара, до 1917,50 долара за тройунция.
Според данните в четвъртък запасите на петрол в ключовия хъб за съхранение в Кушинг са продължили да намаляват до най-ниското си ниво от септември 2018 г.
Според Goldman Sachs Group Inc. има възможност цената на „черното злато“ да достигне 125 долара за барел, ако се наложи намаляване на търсенето, за да се балансира пазарът.
* Към 09:35 ч. българско време
04:11 | 12.09.22 г.