Правителството на Сърбия се отказа от проекта за литиева мина

Плановете на англо-австралийския минен гигант Rio Tinto за откриване на литиева мина в сръбската долина Ядар приключиха, след като правителството в Белград на 20 януари отне лицензите на фирмата.

„Всички решения [свързани с литиевия проект] и всички лицензи са анулирани“, коментира пред репортери премиерът на Сърбия Ана Брнабич, цитирана от Emerging Europe. „Що се отнася до проекта Ядар, това е краят“, казва още тя.

Това се приветства от граждани и еколози, които дълго време водят кампания за спиране на проекта заради заплахата срещу околната среда. „Това е победа за всички граждани, които се бориха срещу огромните проблеми, които Rio Tinto би причинил в долината Ядар. Битката обаче не е приключила: Сърбия е пълна със замърсители“, коментира в изявление МОРАМО, алианс на сръбските зелени партии, които се радват на все по-голяма подкрепа в страната от началото на протестите срещу Rio Tinto.

През последните няколко месеца хиляди демонстранти редовно блокираха ключови пътища в Белград и в цяла Сърбия в знак на протест срещу мината, в която компанията възнамеряваше да инвестира около 2,4 млрд. щатски долара.

В изявление от Rio Tinto казват, че винаги са действали в съответствие със сръбските закони и че са изключително загрижени от решението на сръбското правителство.

Мината край град Лозница близо до границата на Сърбия с Босна и Херцеговина трябваше да започне да функционира до 2026 г. Противниците на проекта многократно подчертаваха липсата на проучвания за въздействието върху околната среда и възможните отрицателни ефекти от експлоатацията на руда върху техните общности.

Възможни течове от хвостохранилища, замърсяване на почвата и смущения в подземните водни потоци са сред най-големите рискове от проекта.

Rio Tinto за първи път открива литий, един от основните компоненти на батериите, използвани в електрическите автомобили, в долината Ядар през 2004 г. Смята се, че в долината има 200 млн. т литиево-боратна руда, което би я направило едно от най-големите литиеви находища в света, осигуряващо 10% от световното търсене.

По-рано тази седмица Rio Tinto отложи целевата си дата за започване на производството в мината с една година, до 2027 г. Компанията уверява, че напълно разбира опасенията на някои сръбски заинтересовани страни относно въздействието на проекта върху околната среда и че „ще продължи да се ангажира“, за да демонстрира, че е разработила решения за смекчаване на рисковете и ефектите.

Доскоро сръбското правителство подкрепяше проекта, който би бил една от най-големите преки чуждестранни инвестиции в страната. Президентът Александър Вучич миналата година стигна дотам да каже, че се „присмива“ на протестите срещу мината.

Не се очакваше правителството да реши дали проектът ще бъде осъществен до провеждането на президентските и парламентарни избори на 3 април. Силата на общественото мнение срещу проекта изглежда обаче се наложи.

„Ние слушаме хората и наша работа е да защитаваме техните интереси, дори когато мислим различно“, коментира в тази връзка Ана Брнабич.

От организацията MORAMO обаче не са особено впечатлени. „Замърсяването се решава фундаментално и систематично, а не като част от предизборната кампания“, посочва се в изявление на групата.

Според IQAir, който следи замърсяването в целия свят, Сърбия е петата най-замърсена страна в Европа, като преди нея са Босна и Херцеговина, Северна Македония, България и Косово. Голяма част от щетите за околната среда са причинени от зависимостта на страната от некачествени лигнитни въглища, с които се произвежда около 70% от електроенергията в страната.

През юли миналата година доклад на Центъра за изследване на енергията и чист въздух (CREA) и Bankwatch, мрежа от екологични и човешки правозащитни групи в Централна и Източна Европа, разкри, че през 2019 г. 18-те електроцентрали, работещи с въглища, разположени в Западните Балкани, отделят два пъти повече серен диоксид (SO2) от всички 221 електроцентрали в Европейския съюз (ЕС).

Някои отделни въглищни електроцентрали в Западните Балкани излъчват повече серен диоксид от цели държави в ЕС, показват още данните. Например „Никола Тесла А“ в Сърбия надхвърля общите емисии серен диоксид, излъчвани от Полша.

В момента Северна Македония е единствената страна в Западните Балкани, която се е ангажирала да се откаже от въглищата. Страната ще затвори двете си въглищни централи до 2027 г., дата, която е съвместима с Парижкото споразумение за климата.

На 14 декември Сърбия откри четири нови глави за преговори за присъединяване към ЕС, една от които е изменението на климата и околната среда.