Повишаващите се цени на суровините, необходими за изграждането на зелени централи, ще увеличат разходите за зелена енергия, но това ще бъде балансирано от факта, че секторът ще има по-добър достъп до финансиране и ще може да направи икономии от мащаба, пише Ройтерс.
"Зелената инфлация", или разходите, които прави бизнеса, за да стане чист, ще бъде проблем само в краткосрочен план, коментират анализатори по време форума Global Markets Forum. Реално поскъпващите суровини застрашават всички икономически сектори навсякъде по света - не изключително зелените централи.
Цените на металите, сред които алуминий, мед, никел, кобалт и други, които са от ключово значение за енергийния преход, се повишиха с между 20% и 90% от началото на тази година. Но експерти сочат, че заради все по-евтиното финансиране, поскъпването на металите не спира инвестициите в зелени мощности.
Реално дейностите, които са заплаха за климата, все по-трудно намират инвестиции и това става все по-скъпа дейност, допълват от Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA).
Според оценките на Allied Market Research през 2020 година глобалният пазар на възобновяема енергия се оценява на 881 млрд. долара и ще достигне стойност от 2 трилиона долара до 2030 година.
Ефектите от "екологичната инфлация" (екофлацията) може би не са добре оценени, предупреждават обаче от Principal Global Investors, цитирани от CNBC. Анализаторите дават за пример европейската схема за търговия с емисии (ETS), по силата на която големите компании търгуват с въглеродни емисии. Тя предвижда безплатни квоти за компаниите, но те ще изчезнат през 2026 година.
Според анализатори от Lazard когато големите компании започнат да търгуват с квотите без компенсации, печалбите им ще намалеят с 60%. Разходите за емисии ще се увеличат 10 пъти до 2030 година, посочва още агенцията. В допълнение експертите очакват и санкции за бизнеса, който не успее да се справи с целите на ООН за климата.
Как това ще се отрази на инвестициите? Според оценките средства ще привличат компаниите, които могат да натоварят цените на продуктите си, а не себе си с растящите разходи. Примера за това са луксозните стоки, при които повишението на цените няма да доведат до гневни потребители.
Европа не е добре защитена спрямо САЩ от екофлацията, защото е голям вносител на енергия, предупреждават още експертите. В допълнение американските потребители по-лесно могат да приемат увеличените цени заради екологичните мерки, допълва още CNBC.