Енергийната криза в Европа показва рисковете от прекалено бързия отказ от традиционните енергийни източници, смята ръководителят на руския петролен гигант "Роснефт" Игор Сечин. По време на конференция във Верона той коментира още, че намалелите инвестиции могат да станат причина за невъзможност да бъде покрито търсенето, посочва Ройтерс.
Инвестициите в петрол и газ през 2021 година са наполовина под нивото през 2014 година, отбеляза още близкият съратник на руския президент по време на конференцията във Верона.
Липсата на достатъчно резерви от газ, увеличеното търсене на суровината в други краища на света, водят до рекордни цени на газа в Европа. Това само показва колко крехък е балансът на пазарите и какви рискове крие ускоряването на зеления преход и отказа от традиционната енергия, каза още Сечин по време на Евразийския икономически форум.
Неговите притеснения са, че високата цена на газа ще доведе до прегряване на петролните пазари. Според анализи на Goldman Sachs и Citi поскъпването на газа ще повиши търсенето на петрол с 1 млн. барела на ден.
Игор Сечин е убеден, че има начин светът да постигне въглеродна неутралност без да се откаже изцяло от изкопаемите горива. Неговата страна заяви цел за нулеви емисии до 2060 година.
Русия е четвъртият най-голям замърсител в световен мащаб, припомня още Ройтерс. Затова и плановете за въглеродна неутралност вече бяха критикувани за липсата на амбиции. Великобритания, която ще председателства поредната конференция за климата - COP26, която ще започне след броени дни в Глазгоу, поиска от Москва по-стегнати действия и въглеродна неутралност с 10 години по-рано.
Повечето големи икономики, сред които и ЕС, заявяват плановете си за въглеродна неутралност през 2050 година. Едно от малкото изключения са Китай и Русия, които ще направят това с едно десетилетие по-късно. За Москва обаче ще бъде много трудно да се откаже от изкопаемите горива и да намали зависимостта на икономиката си от тях.
Руският президент Владимир Путин отказа да участва лично в конференцията на ООН. Това поставя въпросителни дали в крайна сметка ще има ново общо споразумение за действия за климата.