Компаниите и индустриите, свързани с добив на минерали и метали, ще са сред големите печеливши от енергийната трансформация, сочи доклад на Световната банка.
Според оценките ще бъдат нужни 3 млрд. тона метали и минерали, за да бъдат посрещнати растящите нужди при изгарждането на вятърни паркове, соларни панели и използването на геотермалната енергия, както и за технологиите за съхранение на енергия.
Това означава, че добивът на литий, графит и кобалт може да се увеличи с 500% до 2050 година. Или с други думи енергийната трансформация ще бъде високо минералоемка.
Растящите нужди от метали и минерали ще доведат до икономически възможности за развиващите се икономики, които са богати залежи от тези ресурси. Това обаче е и предизвикателство за тези държави, защото добивната индустрия трябва да се развива по устойчив начин и да не доведе до нови проблеми за околната среда.
Със своите залежи от мед Чили има възможността да игра толкова важна роля за развитието на глобалната икономика както е днес Саудитска Арабия. Потенциал има и Демократична република Конго, макар и политическата нестабилност да влияе върху управлението на подземните богатства.
Анализатори обаче посочват, че се заражда нов проблем - недостатъчните залежи. Например целите за електрическите автомобили, соларните и вятърните паркове изискват пет пъти повече мед от доказаните залежи.
"Не можем да врътнем копчето и да добиваме повече мед", коментира изпълнителният директор на Trafigura Джереми Уиър, цитиран от Ройтерс.
През февруари цените на тримесечните контракти за мед на Лондонската метална борса достигнаха най-високото си ниво от август 2011 година насам.
13:05 | 13.09.22 г.