Настъплението на младите миннодобивни компании

Шест години след катастрофата на пазара на стоки, която принуди Noble Group да затвори рудника за желязна руда Frances Creek в северните региони на Австралия, новите собственици на мината сега я рестартират. Базираната в Дарвин NT Bullion е сред множеството млади миннодобивни компании от Австралия до Канада, които реанимират операции, изоставени от по-големите производители, пише FT.

Техните залози, направени в края на цикъла на добив, може да се окажат доходоносни, посочва изданието. Цената на желязната руда нарасна с 65% през миналата година до деветгодишен връх от 166 долара на тон на фона на устойчивото силно търсене в Китай и ограниченията в предлагането в Бразилия, вторият по големина производител в света.

„При текущите цени маржът приближава 100 долара на тон за нас“, коментира Родни Илингърт, управляващ директор и съосновател на NT Bullion.

Анализаторите прогнозират цените да останат над 100 долара за тон през 2021 г., като четирите най-големи производители - BHP, Rio Tinto, Vale и Fortescue, не могат значително да разширят производството. След това се очаква спад на цените, ако бразилските доставки се възстановят по-бързо от световното производство на стомана.

NT Bullion купи мината Frances Creek през 2020 г. от базираната в Пърт Gold Valley Holdings, която я придоби от Noble за 1 австралийски долар през 2018 г. Компанията инвестира 15 млн. австралийски долара (11,3 млн. щатски долара) за надграждане на оборудването, обработка на руда от съществуващи запаси и започване на добив.

Първите влакове с желязна руда отпътуваха за пристанище Дарвин през декември и трябва да бъдат изпратени през януари в рамките на маркетингова сделка с Anglo American.

На няколкостотин километра оттам операциите са възобновени и в Roper Bar, мина, закупена през 2017 г. от дъщерното дружество на British Marine Group - Nathan River Resources. Целта е мината да достигне годишно производство от 1,5 до 2 млн. тона желязна руда годишно. Nathan River има маркетингова сделка с Glencore.

„Със сигурност има взаимовръзка между високите цени на желязната руда и увеличаващото се производство от млади миньори извън големите четири производителя“, казва Пол МакТагарт, анализатор суровини в Citigroup. „Младите компании ще се стремят да рестартират мините и да върнат продукцията на пазара“, допълва той.

Citi Research показва, че доставките на нетрадиционна желязна руда (от страни, различни от Австралия, Бразилия и Южна Америка) за Китай намаляват от 206 млн. т през 2013 г. до 109 млн. т през 2015 г., когато средните цени на желязната руда се сринаха от 97 долара на тон на 56 долара на тон. Тази година Citi прогнозира, че нетрадиционните доставки ще скочат отново над 200 млн. т на фона на ръста на средните цени до 120 долара за т.

МакТагарт смята, че по-нататъшно разширяване на доставките на нетрадиционна желязна руда обаче ще бъде ограничено.

Друг бенефициент на скока на цените на желязната руда е Champion Iron, австралийски производител, който закупи мината Bloom Lake в Квебек, Канада, през 2016 г. за 10,5 млн. канадски долара (8 млн. щатски долара). Предишният собственик, Cliffs Natural Resources, похарчи 7 млрд. долара за придобиване на мината през 2011 г. и изграждане на инфраструктура за пет години.

„Вижте какво се случва, когато манталитетът на стадото настъпи и повечето анализатори и инвестиционни банкери казват, че цените на желязната руда ще станат Х и ще останат там завинаги“, казва Майкъл О’Кийф, основател и изпълнителен председател на Champion. „Обичам да възприемам антициклични възгледи“, допълва той.

О'Кийф, металург по образование и бивш управляващ директор на Glencore Australia, е известен в индустрията с изграждането на фокусирания върху Мозамбик Riversdale Resources, който Rio купи за 4 млрд. долара в пика на бума в добива през 2011 г. След това дружеството продаде проекта за само 50 млн. долара по време на срива на цените на стоките няколко години по-късно.

С финансовата подкрепа на Glencore, правителството на Квебек и чикагския фонд Wynnchurch Champion рестартира добива през февруари 2018 г. и произведе 7,9 млн. тона през първата си година на работа. Компанията планира разширяване за 500 млн. щатски долара, за да удвои производството до 15 млн. тона годишно до средата на 2022 г., което според него ще намали производствените разходи от 40 на 35 долара на тон.

Champion прогнозира дългосрочните устойчиви цени на желязната руда да достигнат около 85 долара на т в проучването си за осъществимост на проекта за разширяване.

О’Кийф казва, че Бразилия ще се бори за бързо увеличаване на производството в краткосрочен и средносрочен план поради пандемията и последиците от неотдавнашните проблеми на мините. В Австралия липсва свободен капацитет при съществуващите висококачествени проекти. Затова и неговата дългосрочна цел е да разшири производството до „някъде между 28 и 30 млн. тона годишно високо качество“.

Засега звездите се подреждат в подкрепа на по-малките производители, но те трябва да са гъвкави и да реагират. Понастоящем високите цени осигуряват силен стимул за нови разширявания на добива.

„Повишените цени на желязната руда през последните две години доведоха до повишена проектна активност – идентифицирахме проекти за над 340 млн. тона годишно при средна цена от51 долара за т срещу 230 млн. т през 2019 г.“, коментират от Morgan Stanley в скорошен доклад.

Младите производители очакват да останат рентабилни дори когато цените паднат, защото са  готови за спад на цените. NT Bullion казва, че може да продължи да печели и при 55 долара за тон.