Ръстът в цените на храните оказва натиск върху развиващите се страни

Рязкото възстановяване на цените на храните предизвиква загриженост относно инфлацията и потенциалните вълнения в някои развиващи се страни. Натрупването на запаси, логистичните затруднения и сухото време тласкат пазарите на пшеница, соя, ориз и царевица нагоре.

Селскостопанският индекс Bloomberg отчита ръст с над 30% от най-ниската си точка през юни до максимум от две години и половина, докато индексът на цените на храните на Организацията за прехрана и земеделие на ООН достигна шестгодишен връх през ноември, пише FT.

Соевите зърна, ключова съставка във фуражите за добитък и важен източник на растително масло, се търгуват на малко под 13 долара за бушел (0,04 куб.м), като трейдърите очакват ръст на цената за първи път от 6  години.

През 2007-2008 г. тежката суша повиши цените и предизвикаха безредици при производството на храни в някои африкански страни. Забраната за износ на пшеница от Русия през 2010 г. също доведе до скок в цените на храните в Близкия изток, като допринесе за арабските безредици. Сега някои са загрижени за евентуален Covid шок, който би засегнал някои от по-уязвимите страни.

„Истинското въздействие е достъпът до храна. Хората губят доходите си, притеснени са и това е перфектната рецепта за социални вълнения“, казва Абдолеза Абасиан, старши икономист в организацията на ООН за прехраната.

Въпросът не е в недостига на храни към този момент - зърнените и маслодайните култури постигат сравнително добри реколти в последните години, което позволява натрупването на запаси. Анализаторите се притесняват, че по-високите цени в момент на икономически стрес предвещават проблеми, особено за по-бедните страни и на фона на икономическия възход в Азия, който засилва търсенето на зърнени храни и соя.

„Хранителната инфлация е последното нещо, от което правителствата се нуждаят в момента“, коментира Карлос Мера, анализатор в Rabobank.

Fitch Solutions очаква по-скъпи селскостопански стоки, тъй като пътуванията и разходите ще се възстановят до нормални нива, което ще увеличи търсенето от хотелиерската и ресторантьорската индустрия на фона на повишаващото се доверие на потребителите.

Различни правителства, съкращаващи хранителните си запаси, също тласкат ръстовете на пазарите.

Китай е особено голям купувач на всичко - от царевица до ориз. Властите в страната използваха резервите си, за да намалят повишаването на цените по време на пандемията, и попълват стратегическите си запаси. Възстановяването на стадата свине след разрухата, причинена от африканска чума, също означава възстановяване при зърнените култури, използвани за фуражи.

На пазара на царевица например пекинското бюро на Министерството на земеделието на САЩ наскоро увеличи повече от три пъти прогнозите за вноса на Китай за реколта 2020-2021 г. от 7 млн. т на 22 млн. т. Поради ниското ниво на държавните резерви „ще е необходим значителен внос на царевица, за да отговори на търсенето, като същевременно контролира по-нататъшното увеличение на цените и поддържа запасите през 2021 г.“, казват от бюрото.

Покупките на пшеница от северноафриканските страни са в крак с темпа. Пшеницата поне в момента е в изобилие, страните вносители също трупат запаси.

Притесненията за снабдяването обаче подхранват биковете на пазарите на зърно. Сухото време освен това засегна посевите по целия свят, особено в Южна Америка. Там фермерите се борят с липсата на дъжд, като много от тях трябва да изорат полетата си с изсъхналите култури.

Цената на царевицата достигна шестгодишен връх и въпреки че цената на пшеницата е под най-високата стойност за тази година, тя все още се търгува на 6 долара за бушел - наблюдавани за последно през 2014 г., заради сушата в Русия, един от водещите световни износители. Има и притеснения Москва да не реши пак да ограничи износа.

Цените на ориза, които скочиха, след като производителите от Югоизточна Азия заплашиха да ограничат продажбите в чужбина в началото на пандемията, останаха високи заради затрудненията в логистиката и покупките от Китай. Натовареността на пристанищата и липсата на контейнери са доведоха до удвояване на продължителността на превоза в някои случаи, което разтревожи пазара, според Франк Гуверн, главен оперативен директор в Rice Exchange, цифрова платформа за търговия с ориз.

„Цените на товарите се удвоиха. Хората също чакат три до четири месеца за своите поръчки, което добавя допълнителен натиск на пазара“, казва той.

Хедж фондовете и други спекуланти същ купуваха хранителни стоки през втората половина на 2020 г., което допълнително внесе напрежение на пазарите. В края на октомври спекулантите държаха рекордни нетни "дълги" позиции във фючърси и опции за селскостопански стоки след безпрецедентните 22 последователни седмици. Някои от тях изтеглиха печалбите си, а други задържаха позициите.

Въпреки че цените на международните пазари са по-ниски от нивата, наблюдавани през 2009 и 2010-2012 г., очаква се храните да са точка на натиск за по-слабо развитите страни. „Ако [хората] осъзнаят, че ваксината няма да реши проблемите в близко бъдеще и те нямат храна, тогава нещата могат да излязат извън контрол“, предупреждава Абасиан от ФАО, като прогнозира нестабилност през следващата година.