Уорън Бъфет купува компании със солидни бизнес модели, които не са напълно оценени. С други думи, компании, които изглеждат евтини, пише Майкъл Макензи за Financial Times.
Петте водещи инвестиционни компании в Япония - Mitsubishi Corp, Mitsui & Co, Sumitomo, Itochu и Marubeni - отговарят на изискванията по отношение на евтината оценка, тъй като бяха засегнати силно от глобалната пандемия и срива в цените на суровините по-рано тази година. Оракулът от Омаха оповести инвестиция за 6,3 млрд. долара в квинтета и даде знак, че ще я увеличи (в момента вложенията са за малко над 5% - бел. прев.)
В контекста на планината от кеш на Berkshire Hathaway (холдингът на Бъфет - бел. прев.) в размер на 150 милиарда долара и общ портфейл от акции на стойност над 200 милиарда, включващ солиден дял в Apple, японската му инвазия не е преломна, но изпраща интересно послание.
Във време, когато оценките на американските технологични компании са космически, като акциите им могат внезапно да скочат още почти без да има някакви новини, а банките - друг фаворит на Бъфет - страдат от нарастващите загуби по заеми и нищожните лихвени проценти, инвеститорите са изправени пред по-волатилно, изкривено и инфлационно бъдеще.
Около една пета от печалбите на японските инвестиционни компании идват от циклични суровини и операции, свързани с ресурси. През последните години те се насочиха към непубличния и рисковия капитал, така че може да предоставят на Berkshire и изобилни печалби от бъдещи сделки и инвестиции, ускорени от корпоративните последици на пандемията.
Цените на суровините, водени от метали като мед и злато, се възстановиха рязко през последните месеци, както и очакванията на облигационния пазар за дългосрочна инфлация. Индексът на индустриалните метали нарасна с една трета спрямо мартенското си дъно и е на най-високото си ниво от 16 месеца.
Ключова роля тук играе отстъплението на щатския долар - връщайки се на нивата от май 2018 г. спрямо валутите на страните от Г-10 - докато така наречените суровинни валути и акциите на глобалните индустриални компании отскочиха. Още е рано, но рефлационната търговия назрява.
Усилията на Федералния резерв са важни. Неотдавна централната банка на САЩ обяви, че ще толерира по-висок темп на инфлация през следващите години - избор с потенциал за значителна подкрепа за цените на суровините. След като бе попаднала в низходяща спирала през последното десетилетие, широката кошница от суровини показва признаци на излизане от нея.
На този фон притежаването на къщи за търговия със суровини с глобално влияние изглежда оправдано, както и делът в една от най-големите златодобивни компании в света, Barrick Gold, която също стана част от портфейла на Berkshire наскоро, докато същевременно Бъфет намали вложенията си в няколко големи американски банки.
Вярно е, че банките могат да се възползват от по-високата пазарна волатилност, но търговските къщи изглеждат по-добрия залог, тъй като могат да спечелят от съчетанието на ниски разходи по заемите и повишаващи се цени на суровините.
Много зависи от това дали инфлацията наистина се задава, като това е много щекотлив въпрос сред икономистите и инвеститорите. Но комбинацията от лесни пари и нарастващи държавни разходи, финансирани от централните банки, показва признаци на резонанс на финансовите пазари. И въпреки ослепителната примамливост на растящите големи технологични компании, Apple и подобните ѝ изглеждат много скъпи, след като акциите им изпревариха значително очакванията за печалбите.
Контриращият подход включва натрупването на дялове в компании и сектори, които са евтино оценени и имат възможност да се възползват от свят с по-висока инфлация и контрол върху лихвените проценти от страна на централните банки.
Злите езици подчертават смесеното представяне на Бъфет през последните години, но отличителен белег на успешното дългосрочно инвестиране е разпознаването на промяната в средата и купуването доста преди тълпата.
03:41 | 12.09.22 г.