Суровият петрол е най-важната суровина в света, но той е безполезен без рафинерия, която да го превърне в продуктите, които хората в действителност използват – бензин, дизел, самолетно гориво и петрохимически продукти за пластмаса. А днес световната рафинираща индустрия изпитва затруднения, както никога досега, пише Bloomberg.
„Маржовете в рафиниращата индустрия са напълно катастрофални“, каза пред инвеститори миналия месец Патрик Пуяне, ръководител на най-голямата компания в Европа за рафиниране на петрол Total, повтаряйки широко споделян възглед сред ръководители, трейдъри и анализатори.
Случващото се в индустрията за рафиниране на петрол ще има последици за останалата част от енергийната индустрия. Заводи за милиарди долара осигуряват работа на хиляди хора, а наближава вълна от затваряния и фалити.
„Смятаме, че навлизаме в ера на консолидация на рафиниращата индустрия“, казва Никхил Бхандари, анализатор в Goldman Sachs. Водещите имена в индустрията, които колективно са рафинирали миналата година петрол на стойност доста над 2 трлн. долара, са гиганти като Exxon Mobil и Royal Dutch Shell. В Азия също има масивни компании като китайската Sinopec и индийската Oil Corp., както и големи независими компании като Marathon Petroleum и Valero Energy с повсеместните им станции за зареждане на гориво.
Проблемът на рафинериите е, че това, което убива тях, е лекарство, което спасява по-широката петролна индустрия. Когато американският президент Доналд Тръмп посредничи за рекордното съкращаване на добива на петрол между Саудитска Арабия, Русия и останалите страни от ОПЕК+ през април, той може да спаси американската шистова индустрия в Тексас, Оклахома и Северна Дакота, но подложи на натиск рафинериите.
Икономическата логика на рафинериите е изключително проста – те процъфтяват от ценовата разлика между суровия петрол и горива като бензина, като получават печалба, известна в индустрията като крекинг маржове.
Съкращенията, за които Тръмп посредничи, повишиха цената на суровия петрол, като бенмаркът Брент поскъпна от 16 до 42 долара за барел в рамките на няколко месеца. Но тъй като търсенето все още е малко, бензинът и други рафинирани продукти не са се възстановили толкова силно, от което страдат рафинериите.
Най-основното мерило за печалбата в рафиниращата индустрия, известно като крек спред 3-2-1 (той допуска, че три барела суров петрол се равняват на два барела бензин и един дизелово гориво) се срина до най-ниското си ниво за този момент от годината от 2010 г. насам. Лятото обичайно е добър период за рафинериите, защото търсенето расте, тъй като потребителите тръгват на път за ваканция. Сега обаче някои заводи всъщност губят пари, когато рафинират барел суров петрол.
Най-големият страх
Само преди седмици перспективите сякаш се подобряваха за най-големите потребители на петрол в света. Търсенето в Китай се върна почти до нивата си отпреди коронавируса, а потреблението в САЩ постепенно скача. Сега обаче втора вълна от заразени накара Пекин да блокира стотици хиляди жители. Случаите на COVID-19 растат също в Латинска Америка и други части на света.
Сега, когато търсенето в САЩ отново показва признаци на ръст на фона на увеличаването на случаите на заразени с коронавирус в регионите с най-голямо потребление на бензин, включително Тексас, Флорида и Калифорния, маржовете са изложени на риск от влошаване в Америка, която съставлява близо два от всеки десет барела рафиниран петрол в света.
„Най-големият страх на рафинериите е повторен скок на вируса и нова поредица от блокади в света, които отново ще засегнат значително търсенето“, казва Анди Липоу, президент на Lipow Oil Associates в Хюстън.
Друг проблем е, че там където се е възстановило, ръстът на търсенето е неравномерен при различните рафинирани продукти, което създава значителни главоболия на ръководителите, тъй като те трябва да изберат най-добрите суровини за покупка и точните горива, които да извлекат от тях. Потреблението на бензин и дизел отново расте и в някои случаи достига до 90% от обичайните нива, но самолетното гориво остава почти толкова потиснато, колкото в най-ниската точка на коронавирусните блокади, като достига едва 10% до 20% от обичайните нива в някои европейски страни.
Рафинериите разрешиха този проблем, като превърнаха голяма част от производството си на самолетно гориво в дизел. Но това, от своя страна, създава ново предизвикателство – твърде много от т. нар. средни дестилати като дизел и мазут.
„Сега търсенето на бензин поддържа почти изцяло някои заводи живи“, коментира Стивън Уолф, ръководител на отдел „Суров петрол“ в консултантската компания Energy Aspects. „А след като производството на самолетно гориво се пренасочва към производство на дизел и бензин, натискът върху предлагането на продукта става още по-голям“, допълва той.
В САЩ нивата на рафиниране постоянно се променят в отговор на потенциални колебания в търсенето. През април, по време на разгара на блокадите в САЩ, рафинерията McKee на компанията Valero Energy в Тексас намали нивата си за рафиниране до около 70%. След това ги повиши до близо 79% в очакване на празника Деня на паметта, а впоследствие достигна ново дъно от 62% до средата на юни, съобщават запознати източници.
В крайна сметка, ако рафинериите не печелят пари, купуват по-малко суров петрол, което може да ограничи възстановяването на цената на петрола от последните месеци за Брент и други бенчмаркове. Въпреки това действията на Саудитска Арабия, Русия и останалите страни от групата ОПЕК+ показват, че рафинериите ще останат потиснати за дълго време, тъй като цените на петрола изпреварват възстановяването на цените на горивата.
Непосредственият проблем е съчетан с по-дългосрочна тенденция – индустрията вероятно прекали със строителството през последните десетилетия и по-стари заводи на места като Европа и САЩ не могат да се конкурират с нови, изникващи в Китай и други части на света.
„Маржовете в рафиниращата индустрия през идните пет години ще бъдат по-лоши от средното равнище през последните пет години, особено лоши ще са в Европа“, очаква Спенсър Уелч, вицепрезидент за петролните пазари в консултантската компания HIS Markit. „Вече смятахме, че рафиниращата индустрия се насочва към тежки времена, но сега сме още по-убедени в това“, допълва той.
Катализатор на промяна
Слабостта означава, че колективната печалба на индустрията ще намалее до едва 40 млрд. долара тази година спрямо 130 млрд. долара през 2018 г., сочат данни на консултантската компания Wood Mackenzie за 550 рафинерии в света.
Това може да е катализатор за промяна. Търсенето, засегнато от вируса, ще доведе до забавяне на редица големи проекти в рафиниращата индустрия, повечето от които са в Китай и Близкия изток и трябваше да започнат работа от 2021 до 2024 г., казват анализатори от Goldman Sachs. Това ще доведе до спад с 3% на глобалните нива на усвояване през този период в сравнение с 2019 г. Много е вероятно да бъдат затворени заводи в развитите страни, защото по-голямата част от търсенето и нов капацитет за рафиниране са съсредоточени в развиващите се страни, допълват те.
Много от рафинериите, които се изграждат в Близкия изток и Китай, ще получат и подкрепа от държавата, факт, който прави живота на заводите в Европа и САЩ още по-труден.
Индустрията вече предприема стъпки за разрешаване на проблема със свръхкапацитета. Компанията за търговия с петрол Gunvor Group съобщи, че може да затвори рафинерията си в Антверпен, а американската рафинираща компания HollyFrontier Corp. обяви през юни, че променя дейността на завода си в Шайен от рафиниране на суров петрол в завод за възобновяем дизел.
Засега обаче компаниите трябва да се справят с по-досадна реалност – пазара. ОПЕК и съюзниците й може да ограничат доставките на суров петрол, подлагайки на натиск рафинериите, но не могат да накарат крайните потребители да консумират гориво.
15:58 | 13.09.22 г.