Зависимостта от петрола в момента е особено коварна за по-бедните държави, които задълбочават проблемите си на фона и на кризата с коронавируса. През последните години кризите във Венецуела и Либия развълнуваха глобалния петролен пазар. Страната, която трябва да гледаме през тази година на фона на пандемията от Covid-19, е Нигерия, пише Bloomberg в свой анализ.
В края на миналия месец Международният валутен фонд одобри извънредно финансиране за Нигерия от 3,4 млрд. долара.
Официалните данни сочат, че разпространението на Covid-19 е слабо. Както обаче отбелязват анализаторите от Съвета по външни отношения, само преди две седмици са били тествани само около 12 000 нигерийци при население над 200 млн. души.
Междувременно пандемията сериозно засяга икономиката заради въздействието си върху цените на петрола, който представлява приблизително 10% от икономиката на Нигерия.
Нигерия е основен източник на генерални секретари на ОПЕК, включително и настоящият генерален секретар е нигериец. Страната обаче е и сред най-слабите в групата. Нигерия се класира най-ниско в рамките на ОПЕК по отношение на приходите от износ на петрол на глава от населението почти всяка година през този век.
Графика: Bloomberg
Същевременно населението на страната се увеличава устойчиво. Производството на петрол обаче намалява. Хелима Крофт, бивш анализатор на ЦРУ и ръководител на глобалната стокова стратегия на RBC Capital Market, припомня годините точно след атаките на 11 септември 2001 г. в САЩ. Тогава Нигерия, съвсем наскоро излязла от военно управление, е разглежда като потенциална „опорна точка на енергийната политика на САЩ“, като е доставяла повече барели от страните извън Близкия изток.
По това време Нигерия е произвеждала повече от два милиона барела на ден, от които около 40% са били изпращани в САЩ. Тогава се очакваше добивите да се удвоят.
Нещата обаче не се получиха по този начин.
Графика: Bloomberg
Графика: Bloomberg
11:11 | 13.09.22 г.