Петролът продължава да бъде тиктакаща бомба със закъснител както за енергийната индустрия, така и за световната икономика. Без намерено решение на проблема за бързото изчерпване на световния капацитет за съхранение волатилността и несигурността вероятно ще се окажат „новото нормално“ положение в близко бъдеще. Задължително е да се обмисли приемането на нов модел за петролния пазар, пише Financial Times.
Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), Русия и редица други големи производители подписаха историческо споразумение през миналия месец за редуциране на добива с малко под 10 млн. барела на ден - около 10 на сто от глобалното предлагане. Но въпреки спада до отрицателна територия на майските фючърси на американския лек суров петрол WTI, по-широкият пазар отчете слаби ценови промени, тъй като сделката не успя да компенсира влиянието на мащабните натрупвания на петролни запаси.
Предизвиканият от COVID-19 срив в търсенето на петрол представлява сериозен проблем, който за момента не може да бъде решен. Единствено широкомащабно спиране на добивите ще позволи устойчиво връщане към пазарно равновесие. „Приспиването“ на добива обаче не е толкова лесен процес заради риска от повреда на сондажните съоръжения и загубата на налягане. Твърде малко компании са склонни доброволно да намалят производството, много от тях вярват, че са защитени заради ниските производствени разходи, хеджиране или гарантирани продажби.
Тъй като САЩ са в състояние да си осигурят почти 100% от вътрешното потребление на петрол, Вашингтон си позволява да се намесва активно в отношенията между останалите големи производители. Влиянето на американската шистова индустрия можеше да се види в намесата на президента Доналд Тръмп в ценовата война между Саудитска Арабия и Русия, както и в постигането на споразумение с Мексико за свиване на добива.
САЩ все още не са разгърнали пълния мащаб на влиянето си на пазара. Сегашната администрация разчита на санкциите и митата като предпочитани методи за възстановяване на пазарния баланс. Такива мерки обаче е малко вероятно да разрешат фундаменталните проблеми на пазара. Вместо това трябва да се обмисли връщане към естествените регионални пазари или силно фокусираните търговски блокове.
По-малките блокове биха могли да се справят по-добре с проблемите на търсенето и предлагането. Засегнатите страни също биха имали добра възможност техните общи геополитически интереси да бъдат надеждно изравнени. Най-важното е, че това ще помогне за намаляване на пазарната волатилност, която оказва неблагоприятно въздействие както на ниво глобален пазар, така и на равнище крайни потребители.
06:55 | 12.09.22 г.