fallback

Възстановяването на петролните цени може да отнеме десетилетия, а не години

Надвишаване на резервните производствени мощности ще доведе до ефективно ограничение на цените, каквото се забелязва през 90-те години на миналия век

15:30 | 03.05.20 г. 18
Автор - снимка
Създател

Никой не може да предвиди с точност какво ще бъде новото нормално състояние при търсенето на петрол, след като COVID-19 продължава да притиска глобално индустрията. Вероятно търсенето ще остане значително по-слабо, отколкото беше през 2019 г., и тази ситуация ще се задържи така години напред в бъдещето. Това ще създаде свръхкапацитет по цялата верига на доставка на петрол и ще задържи цените на ниски нива, пише Джулиан Лий за Bloomberg.

Никой не прогнозира бързо възстановяване до нивата, на които бяха петролните пазари преди пандемията. Редица експерти, включително главният изпълнителен директор на Royal Dutch Shell Plc, Бен ван Бьорден, допускат, че търсенето на петрол може никога да не се възстанови напълно. 

Изпълнителният директор на Boeing от своя страна предполага, че пътническият трафик може да не се върне към нивата от 2019 г. през следващите три години, което допълнително ще задържи възстановяването на търсенето на горива.

Нека предположим каква ще е загубата на търсенето на петрол в бъдеще. Да приемем, че тя ще бъде около 5 млн. барела на ден. Това не звучи твърде много – около 5% от глобалното търсене за 2019 г. Спадът на потреблението на петрол в световен мащаб през април достигна пик от 35 млн. барела на ден, а прогнозите показват, че използването на петрол през 2020 г. ще бъде с около 10 млн. барела на ден (или с 10%) по-ниско, отколкото през 2019 г., пише Лий.

Разбира се, много от нас ще се върнат към нашия начин на живот отпреди вируса толкова бързо, колкото е възможно, но други с удоволствие ще се откажат от ежедневните пътувания в полза на работа от дома - и работодателите може би ще се радват да изпълнят тяхното желание. След месеци на видеоконференции тези бизнес пътувания, които пълнеха самолетите с високоплатени пътници, също могат да бъдат подложени на по-голям контрол. Промените могат да увеличат потреблението на електроенергия, като в същото време свият търсенето на гориво.

Глобалната пандемия се усеща по много по-различен начин от финансовата криза. Тя удря физическото ни благополучие, както и финансовото ни здраве и принуждава всички, в една или друга степен, да възприемаме нов начини на живот и работа, независимо дали ни харесваме или не.

Индустрията може да преживее 5% спад на дългосрочното търсене, но ще е много по-трудно да процъфтява в такава среда.

Подобна загуба ще доведе до структурен свръхкапацитет. Ще има твърде много сондажи, за да се изважда петрол от земята, твърде много кораби, за да го пренасят, твърде много рафинерии, които да го преработват.

Още преди пандемията виждахме свят, в който растежът на търсенето на петрол все повече се концентрира в пластмасите, а не в горивата. Продължителният спад на търсенето само ще засили конкуренцията в лицето на рафинериите в Близкия изток спрямо тези от Европа и САЩ, тъй като все повече съоръжения търсят пазари за своите излишни продукти.

В същото време петролните находища започват да се изчерпват постепенно, когато бъдат въведени в експлоатация, Това принуждава компаниите да търсят други обекти. Никъде другаде това не се вижда по-ясно от средата, в която оперира американската петролна индустрия.

Вторият шистов бум беше подпомогнат от няколко години на стабилен растеж на глобалното търсене на петрол. Всички големи производители изпомпваха интензивно петрол, което стабилизира цените на нива около 50 долара за барел.

Но се стигна до момент, в който ОПЕК реши да започне съкращения в добива с над 20%, а държавните, които не влизат в рамките на картела, също регистрират спад от подобна величина.

Множество кладенци, които не са изчерпани, ще останат неактивни за неопределено време в очакване на по-благоприятни пазарни условия. Това сериозно надвишаване на резервните производствени мощности ще доведе до ефективно ограничение на цените, каквото се забелязва през 90-те години на миналия век.

Нито регулациите в добива от страна на водената от Рияд ОПЕК, нито атаките на Доналд Тръмп срещу други петролни производители ще могат да премахнат този резервен капацитет. И вероятно след сегашната криза Саудитска Арабия ще бъде по-малко склонна да увеличава добива, което ще доведе до ново натискане на спирачките, докато останалите производители продължават да развиват кранчето.

Всеки път, когато цените на петрола се повишат, производителите ще се втурват да използват своя резервен капацитет, подкопавайки възстановяването. След спадът на цените на петрола от средата на 80-те години на миналия век бяха необходими две десетилетия, за да се възстановят до предишните си нива. Този път процесът може да се окаже още по-продължителен, заключва Лий.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:52 | 13.09.22 г.
fallback