Макар и по не толкова атрактивен начин, както се случи при петрола, международните цени на природния газ паднаха. Обяснението за това далеч надхвърля теорията за слабото търсене, свързано с пандемията от COVID-19 или изобщо търсенето. Това явление се крепи на много по-обширен и сложен набор от фактори, които включват освен търсенето и предлагането, така и ценообразуването на базата на петрола, пише енергийният експерт Анна Микулска в коментар за Forbes.
Преди и сега
В миналото международната търговия с природен газ се основаваше главно на газопроводния транспорт от ограничен брой регионални, често доминиращи доставчици. Втечненият газ (LNG) беше скъп и се доставяше само до райони, където изграждането на газопроводи беше затруднено или невъзможно. Предвид липсата на конкурентоспособност, ценообразуването при газа е предизвикателство. По този начин, въпреки че не е реална алтернатива на газа, петролът и цената му се превърнаха в референтна точка (петролно индексиране).
Това се промени през последните години. Благодарение на технологичния напредък и по-ниските разходи за добив (нековенционален газ и хидрофракинг) и втечняване, международното ценообразуване на петрола и природен газ претърпя значително раздалечаване. Природният газ е в процес на трансформация в по-глобална стока.
Виждаме нарастваща част от търговията, която не е индексирана към петрола, а към конкурентни цени, определени от газови хъбове, като холандския TTF, британският NBP, японско-корейския JKM или американския HH. Освен това традиционните дългосрочни (от по три или четири десетилетия) договори често се заменят с краткосрочни или средносрочни договори или от спот покупки. Непрекъснато нарастващият брой доставчици използва различни видове газови ресурси (от традиционните до неконвенционалния метан от шистов добив или въглища), което добавя комплексност на разходите и ценообразуването.
Търсене и предлагане
Цените на природния газ от известно време са изключително ниски поради тенденцията на забавяне на глобалното търсене, която беше допълнително засилена от топлата зима. Пандемията от COVID-19 допълнително повлия на търсенето, започвайки от Китай и прехвърляйки се върху Европа и Северна Америка. Слабата индустриална активност е основният двигател на този спад, докато търсенето на жилища вероятно ще остане стабилно или дори може леко да нарасне там, където домакинствата са снабдени с електрическа и топлинна енергия, произведена от природен газ.
Междувременно, светът се радва на изобилие от природен газ от известно време с нови доставки и доставчици, които навлизат на пазара. Това включва американски компании за LNG като Cheniere, Freeport LNG или Dominion Energy. Отварят се нови газопроводи, включително „Силата на Сибир“, който ще транспортира газ от Русия към Китай, или „Северен поток 2“ от Русия към Германия. Руското производство на LNG също нараства, тъй като Novatek разширява своите арктически операции. А Австралия увеличава производството си на втечнен газ с наскоро пуснатите в експлоатация плаващи съоръжения (FLNG). Катар - най-големият производител на втечнен газ в света - също не изостава от тенденцията, тъй като планира да разшири производството си с 64% до 2027 г. Освен това в Канада, Мозамбик и Нигерия разработват нови значими проекти за LNG.
Ако не е налице спад в предлагането, по-ниското глобално търсене означава по-ниски цени при ценовото определяне на базата на големите хъбове което влияе и на спот пазара. Например, бъдещите цени на LNG от на платформата JKM почти с 1 долар/ MMBtu (млн. британски термални единици) по-ниски за март 2024 г., отколкото бяха само преди месец.
Ако икономическото забавяне заради COVID-19 приключи скоро, можем да предвидим възстановяване на търсенето и дори увеличаване - с подкрепата на ниските цени. Последното би било свързано с по-висока скорост на преминаване от въглища към газ при производството на електроенергия (включително в Китай) и, както някои предполагат, по-мащабен завой към производството на водород, където газът се използва като суровина.