Петролът изтри над една трета от стойността си тази седмица след разпадането на съюза ОПЕК+ и страните членки на картела губят приходи от над половин милиард долара на ден, сочат изчисления на Ройтерс.
За повечето страни в ОПЕК петролът е основен източник на приходи и подобен рязък спад на цените ще постави под напрежение техните икономики, някои от които като Иран и Венецуела вече са на ръба на пропастта.
Фючърсите върху Брент поевтиняха с 31% до 31,02 долара за барел в понеделник, достигайки най-ниското си ниво от средата на февруари 2016 г. Цените намаляха с близо 20 долара за барел спрямо връхната им точка преди заседанието на ОПЕК и съюзниците й на 6 март.
Това означава, че общо и въз основа на средния добив през февруари страните членки на ОПЕК са загубили приходи от над 500 млн. долара, показват изчисленията на Ройтерс.Загубите са още по-осезаеми, сравнени с връхната точка от 71,75 долара за барел, която Брент достигна през януари.
ОПЕК настояваше за увеличаване на съществуващите съкращения с още 1,5 млн. барела дневно до над 3 млн. барела на ден до края на годината. Русия обаче отхвърли предложението, предизвиквайки рухването на съюза и началото на ценова война за пазарен дял.
Вчера Нигерия и Алжир, които са част от ОПЕК, заявиха, че рухването на сделката ще бъде болезнено за страните производителки.
„Спад на цените на петрола с 10 долара намалява фискалните приходи с 2% до 4% от БВП в зависимост от страната, а цените на петрола, които биха довели до нулеви фискални приходи, са далеч над настоящите нива за всички страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив“, казва Ян Фридрих, ръководител на отдела за суверенни рейтинги за Близкия изток и Африка във Fitch Ratings.
„Но поне страните с по-висок рейтинг, особено Кувейт, Катар и Абу Даби, имат широки буфери, главно под формата на суверенни фондове“, допълва той.
09:46 | 11.09.22 г.